Престъпленията с отпадъци са третият най-доходоносен незаконен бизнес в Европа, сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията

Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците, представляват устойчив и високодоходен незаконен бизнес, който се нарежда на трето място по приходи в Европа – след трафика на наркотици и измамите с ДДС. Това показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията „Мръсни потоци: Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци“, изготвен с финансовата подкрепа на Столичната община и изпратен до медиите от общинската администрация. 
Според анализа престъпленията с отпадъци не са изолирани нарушения, а системен феномен, който се възпроизвежда благодарение на слаб институционален контрол, формално прилагане на законодателството и ограничена наказателна отговорност. В резултат секторът остава нискорисков и високодоходен за извършителите, посочват авторите.
Докладът разглежда правната и институционалната рамка за управление на отпадъците в България и отчита, че въпреки наличието на Закон за управление на отпадъците и предвидени санкции, на практика преобладават административните наказания, които често са несъразмерни с икономическите ползи от нарушенията. Анализът посочва липсата на ефективно наказателно преследване, слаба координация между институциите и ограничена проследимост на отпадъчните потоци като ключови фактори за разрастването на незаконните практики.
В изследването са анализирани и конкретни случаи на незаконно управление на отпадъци. Сред тях е районът на Горубляне, който според доклада илюстрира как чрез формално легални дейности по събиране, транспортиране и временно съхранение се създават нерегламентирани сметища с дългосрочни екологични и здравни последици. Разгледани са също практики, свързани с използването на мощности за изгаряне на отпадъци без достатъчна прозрачност и контрол, както и трансграничният превоз на отпадъци от други държави членки на ЕС към България. В тези случаи отпадъците често се декларират като материали за оползотворяване, без да съществува реален капацитет за тяхното третиране.
Според доклада незаконните практики следват сходни модели – използване на формално лицензирани оператори, манипулиране на документация, смесване на различни видове отпадъци и заобикаляне на контролните механизми. Последиците включват замърсяване на околната среда, рискове за общественото здраве, значителни финансови разходи за общините и подкопаване на доверието в институциите.
Авторите подчертават, че ефективното противодействие на престъпленията с отпадъци изисква цялостен подход, включително укрепване на наказателноправната рамка, по-добра междуинституционална координация, въвеждане на технологични решения за проследимост на отпадъчните потоци и навременно транспониране на Директива (ЕС) 2024/1203, която разширява обхвата на екологичните престъпления и въвежда по-строги санкции и лична отговорност за ръководни лица.
Изследването е публикувано няколко месеца след кръгла маса, проведена на 8 октомври 2025 г. в София, организирана от Столичната община и Центъра за изследване на демокрацията, с участието на представители на Европол, Националната жандармерия на Франция, Британската агенция за околната среда и ключови български институции.