Приемането на еврото отваря нови възможности за икономически и социален растеж за България, каза доц. д-р Офелия Кънева

Културният разказ за Обединена Европа и икономическите ползи от приемането на еврото трябва да се разглеждат в по-широк контекст, каза в интервю за БТА доц. д-р Офелия Кънева, преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, по повод представянето на новия брой на списание „ЛИК“ - „Българските пари“.
По думите ѝ ръстът на ежедневните разходи не бива да се възприема единствено негативно, тъй като българите са поколение на потребители, а потреблението е част от общото развитие на обществото. „Мога да кажа, че оттук нататък процесите ще стават по-лесни“, посочи тя.
Според доц. Кънева до момента чуждестранните инвестиции са били затруднени от необходимостта от превалутиране и от редица административни стъпки, които са създавали неудобства за инвеститорите. „Това бяха препятствия, които оскъпяваха и забавяха процесите. С въвеждането на обща валута тези бариери изчезват. От 1 януари те вече няма да съществуват“, подчерта тя.
Доц. Кънева изрази убеждение, че приемането на еврото ще отвори значително по-широки възможности за икономическо и социално сътрудничество. „Възможностите за икономически ръст, за повече обмен и за повече социални блага за българите ще нарастват още от 2026 г.“, каза още доц. Кънева.
По думите ѝ разказът за Европа е разказ за обединение на различията и за взаимно допълване на способностите на отделните народи. „Европа има нужда от България, защото тук вярваме, че обединението прави силата”, заяви тя.
В отговор на въпрос дали преминаването към еврото може да задълбочи социалните неравенства, доц. Кънева подчерта, че те не са проблем на валутата, а съществуват във всяко общество. „Борбата със социалните неравенства е глобално предизвикателство. Важно е хората да знаят, че гаранциите за българските граждани вече не са само национални, а се разширяват до целия Европейски съюз“, каза тя.
Според нея членството в еврозоната осигурява многократно по-висока степен на защита при икономически сътресения. „Ако преди сме разчитали единствено на националните механизми, сега сме защитени от общите възможности на 21 държави членки“, допълни доц. Кънева.
Тя не се съгласи с тезата, че приемането на еврото е последната стъпка от евроинтеграцията на България. „България е част от Европа още от създаването си през 681 година. Ние сме българи и сме европейци“, заяви тя, като добави, че през годините националната гордост не винаги е била достатъчно ясно изразена.
По отношение на хората с най-ниски доходи доц. Кънева подчерта, че те не бива да се притесняват от въвеждането на еврото.
„Това е възможност да бъдем по-добре разбрани и по-бързо възприети от европейските си партньори. Не очаквам ефектите да се усетят още в първите месеци, но през 2026 г. ползите ще станат видими за всички“, каза тя.
„Когато обичаш пеперуди, трябва да изтърпиш няколко гъсеници - нужно е търпение“, обобщи доц. Кънева и изрази увереност, че стандартът на живот на българите няма да пострада от въвеждането на еврото.