Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняването на мира в едно многообразно общество, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняването на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, който с включване чрез видеовръзка откри местната конференция по проекта на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Конференцията се провежда в Националния пресклуб на БТА в Кърджали. Вълчев посочи, че днес православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който остава в историята именно с миролюбивото си и мъдро управление на България. 
"Лошият опит от "възродителния процес" в края на комунизма се превърна в добър урок. И през последните 35 години до днес България е пример в Европа, на фона на етнически и верски войни по същото време на Балканите, и на войни по света и днес заради ограничаването от мнозинства на правата на малцинства - от това да говорят, учат и имат медии на езика си, през това да изповядват открито вярата си, до ограничаването или направо изключването им от политическия живот", каза генералният директор на БТА. По думите му мирът се съхранява и с инвестиции, и част от тях са инвестициите на средства от Европейския съюз (ЕС), освен от националния бюджет. 
Вълчев посочи, че разговорът в Кърджали се води в месеца, от който България вече е пълноправна част от Шенгенското пространство и по сухоземните граници. По думите му България има обща граница в Кърджалийска област с друга държава в ЕС и част от европейските средства се насочват именно към по-добрата свързаност между България и Гърция.
Вълчев подчерта, че на днешния ден преди две години, с откриването на Национален пресклуб на БТА, Кърджали стана част от общоевропейските разговори като този по проекта “Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия. Проектът цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на ЕС, така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в Съюза, посочи генералният директор на БТА.
Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи, каза Вълчев. Той посочи, че смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос и припомни изминалите конференциите, организирани в различни региони на България, по време на които са обсъдени различните приноси на българите. 
"На откриването на проекта във Велики Преслав бе дискутирано включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа", каза Вълчев. В Монтана конференцията се проведе на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанезиум. Така Монтана е българският принос в разбирането за съвременния град, като едно от нещата, които ни свързват в Европа. В Петрич, като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония, със силно развит бизнес, страната ни е пример за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва. Градът е и пример за това да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България, подчерта Вълчев.
В Габрово, след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия, конференцията представи българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий, говорихме за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към други, разказа Вълчев. По думите му в Перник е дискутиран българският принос в съвременна Европа с примера за съхраняване на традициите, част от които е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, добави генералният директор на БТА.
Във Видин разговаряхме, че приносът на града в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство, каза Вълчев. Той допълни, че принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света. Там конференцията по проекта се проведе на 29 януари, когато през 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, припомни Вълчев.