Присаждането на дървета е предшественик на трансплантациите при хората, каза Христо Иванов-Ашламинатора

Христо Иванов се е научил да присажда дървета от баща си, прочел е доста литература свързана с овощарството, а уменията си е развил с практиката. Той разказа пред БТА, че обученията по присаждане, които прави, са с цел да насърчи и научи хората да прилагат тази дейност, която по думите му е съзидателна.
Макар че името му е Христо Иванов, повечето хора в България го познават като Ашламинатора. Прозвището му идва от негова приятелка, която анонсира на профила си в социална мрежа предстоящо обучение по присаждане - ашладисване, което той води и го представя като най-добрия Ашламинатор.
Присаждането на дървета е много стара дейност, която по своята същност е трансплантация на тъкан от растение с добри качества на диво растение или такова с по-лоши качества. „Хората са започнали да прилагат тази дейност на дървета, на растения и след години, най-вероятно след много години, добивайки смелост, започват да посягат и към животни и хора със скалпела“ посочи Ашламинатора и допълни, че хората са започнали с растения, защото тъканите им много лесно се срастват.
В процеса на присаждане, облагородяване или ашладисване на дива подложка или растение с недобри качества се поставя тъкан от друго растение с по-добри качества. Целта е да се подобрят качествата на дивото дърво, така че да дава качествен плод или да има красива корона, ако става въпрос за дърво за украса. Важно условие е растенията да са близки родственици или от едно семейство.
Ашламинатора поясни, че дърветата имат много добра способност да се самовъзстановяват и това прави присаждането лесно за хората. Костилковите дървета като джанка, слива, череша, вишна, кайсия, праскова и бадем са съвместими помежду си. Същото се отнася и за семковите като ябълка, круша, дюля, мушмула и глог. Чрез присаждане, може да се направи така, че на едно дърво да има няколко сорта или вида плодове. По думите на специалиста не всичко може да се постигне, но с експериментални цели на едно на дърво може да има едновременно сливи, джанки, по няколко сорта череши, кайсии, праскови дори и бадем. Като проблем в тази ситуация Ашламинатора посочи, че в годините напред настъпва растежен дисбаланс, при които клоните с едни видове растат по-буйно от други и така короната на тези видове ще превземе короните на останалите видове на дървото. Като по-удачен вариант на едно ябълково дърво могат да се присадят различни сортове и така хората ще имат жълти, зелени, червени, сочни, кисели или сладки ябълкови плодове на едно и също дърво.     
Христо Иванов-Ашламинатора каза още, че за него и неговите ученици е важно удоволствието от взаимодействието с природата, важно е и общуването с хората, с които си разменят калеми с различни сортове и видове.