Проектобюджетът показва тревожни тенденции за системата на образованието, коментира синдикалистът д-р Юлиян Петров във Велико Търново

Първоначалният анализ на проекта за държавен бюджет за 2026 г. показва тревожни тенденции за системата на образованието. Това каза пред медии председателят на синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров, който е във Велико Търново за форума на организацията Национален синдикален съвет.
По думите му делът на средствата за образование от брутния вътрешен продукт се предвижда да бъде намален от 4,8 на 4,5 процента, което според синдиката е негативен сигнал за приоритетите на държавата.
В Закона за предучилищното и училищното образование съществува текст, който не допуска намаляване на средствата за образование, обясни д-р Петров. Сега управляващите имат намерение да променят и този текст, което означава образованието да бъде финансирано на остатъчен принцип. Това не е добра политика и не показва реален приоритет към сектора, допълни той.
Синдикалистът посочи, че в проекта на бюджета не са заложени средства за изпълнение на поетия ангажимент учителските възнаграждения да достигнат 125 процента от средната брутна работна заплата за страната. За да бъде изпълнено това обещание, е необходимо увеличение от поне 6,7 процента, коментира д-р Петров. Не става дума просто за ръст на заплатите, а за достигане на ниво, което да гарантира привличането и задържането на млади учители и да подобри възрастовата структура в системата, подчерта председателят на синдиката.
Според д-р Петров към момента не се предвижда ново увеличение на учителските възнаграждения. Управляващите говорят за пет процента увеличение, но то беше въведено от 1 януари и реално компенсираше инфлацията, посочи той.
От синдикат „Образование“ настояват проектобюджетът да бъде преработен в частта за образованието. Организацията вече е направила проучване на протестната готовност сред своите членове и предстои обсъждане на последващи действия съвместно с КТ „Подкрепа“.
Д-р Петров изрази притеснение и относно финансирането на издръжката на училищата. По думите му при действащите разходни стандарти близо 90 процента от средствата се насочват към възнаграждения, а останалите около 10 процента са предназначени за всички останали дейности. Много училища с под 500 ученици изпитват сериозни затруднения да покриват разходите си. Това създава неравни възможности между учениците в различните населени места и училища, отбеляза той.
Председателят на синдиката съобщи, че с министъра на образованието има диалог и че от ведомството е било предложено увеличение от 6,7 процента за достигане на договореното ниво на учителските заплати, но предложението не е намерило отражение в бюджетния проект.
По отношение на исканията за промяна на категорията труд на учителите д- р Петров каза, че до момента няма развитие по темата, въпреки многократните предложения от страна на синдиката. Той акцентира и върху необходимостта от мерки за ограничаване на професионалното прегаряне сред учителите, намаляване на административната тежест и създаване на компенсаторни механизми за работещите в системата.
Средната възраст на учителите в България вече е 54-55 години, отбеляза синдикалистът. Много млади хора постъпват в системата, но голяма част от тях не остават. Причините са високото натоварване, административният и общественият натиск и разминаването между очакванията и реалността на професията, каза още д-р Юлиян Петров. Според него липсата на ефективни политики за привличане и задържане на млади кадри остава един от най-сериозните проблеми пред българското образование.