След период на политически ограничения през средата на века, през втората половина на XX век учените се насочват изцяло към психологията на самото творчество. Проф. Цанев посочва като пионери в този нов етап Александър Миланов, който през 1965 година защитава първата у нас дисертация в Института за изкуствознание към БАН, посветена на визуалната структура. През 1976 година в Института по изкуствознание към БАН се защитава фундаменталният дисертационен труд „Психология на творческия процес на художника“, разработен от известния изкуствовед и учен проф. Димитър Арнаудов.
В лекцията си проф. Цанев обръща специално внимание на съвременния модел на преподаване в Художествената академия. Вместо изкуството да се използва просто за терапия или като обикновена илюстрация към различни психологически теории, в НХА то се разглежда като самостоятелна сила, която може да покаже и материализира скритите процеси в човешкото съзнание.
През последните две десетилетия тази научна дейност в академията се развива много бързо, благодарение на редица успешно защитени докторски дисертации. Съвременно научните трудове в НХА обхващат най-разнообразни теми. Сред тях са проучвания за субективните модели в творчеството, за естетическите емоции, визуалния език, цветовете и усещането за пространство. Проф. Цанев допълни, че през последните години вниманието се насочва и към новите технологии, като се изследва как човешката психика реагира на дигиталната среда и на промените във фотографията.