Обучението по психология на изкуството в Националната художествена академия (НХА) се различава напълно от обикновения разказ за прехода от философия към психология. Това направление разглежда самото изкуство като територия за живи експерименти с човешката психика и начин за показване на съзнанието. Това посочи в своя лекционен анализ проф. д. изк. Петер Цанев от НХА по време на втория ден от Международната научна конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“, която се провежда между 27 и 29 май в Културен център „Морско казино“ в Бургас. Във видео връзка с аудиторията в Бургас проф. Цанев коментира, че през последните петнадесет години нашите академични програми успешно обясняват изкуството, като използват визуални примери вместо сухи психологически понятия. Корените на това изследване у нас започват още в края на XIX век и преминават през няколко важни етапа. Проф. Цанев определя 1934 година като ключов момент. Тогава в Софийския университет спират досегашните отделни опити изкуството да се изучава само през философията. Главна роля в този ранен период има проф. Спиридон Казанджиев. След като учи в чужбина, той издава книгата „Психология на възприятието“, която остава основен учебник за специалистите през следващите десетилетия.
След период на политически ограничения през средата на века, през втората половина на XX век учените се насочват изцяло към психологията на самото творчество. Проф. Цанев посочва като пионери в този нов етап Александър Миланов, който през 1965 година защитава първата у нас дисертация в Института за изкуствознание към БАН, посветена на визуалната структура. През 1976 година в Института по изкуствознание към БАН се защитава фундаменталният дисертационен труд „Психология на творческия процес на художника“, разработен от известния изкуствовед и учен проф. Димитър Арнаудов.
В лекцията си проф. Цанев обръща специално внимание на съвременния модел на преподаване в Художествената академия. Вместо изкуството да се използва просто за терапия или като обикновена илюстрация към различни психологически теории, в НХА то се разглежда като самостоятелна сила, която може да покаже и материализира скритите процеси в човешкото съзнание.
През последните две десетилетия тази научна дейност в академията се развива много бързо, благодарение на редица успешно защитени докторски дисертации. Съвременно научните трудове в НХА обхващат най-разнообразни теми. Сред тях са проучвания за субективните модели в творчеството, за естетическите емоции, визуалния език, цветовете и усещането за пространство. Проф. Цанев допълни, че през последните години вниманието се насочва и към новите технологии, като се изследва как човешката психика реагира на дигиталната среда и на промените във фотографията.