Проф. Петко Петков: За истината за исторически вярното име на върха, на който се издига Паметникът на свободата, няма неподходящо време

За истината относно исторически вярното име на върха, на който се издига Паметникът на свободата, няма неподходящо време и лош повод, коментира историкът проф. д-р Петко Петков от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ в интервю за БТА по повод 3 март – националния празник на България. 
„За много доказуеми истини съм опитвал да се преборя, някои вече са в учебниците, други се почитат публично от десетилетия. Трети и четвърти отдавна са познати на мнозина, даже са и обществено възприети. Така върви засега и справедливото решение на въпроса за традиционното и исторически утвърдено име на върха – Свети Никола. Чрез медиите и по други канали истината за двата славни върха Св. Никола и Шипка стана известна през последните години на все повече българи“, посочи проф. Петков.
Написахте книга по въпроса с имената на върховете, беше приет този ваш труд и инициативата за възстановяване на исторически утвърденото и традиционно име на старопланинския връх?
- В моята „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“, издадена през 2018 г., изложих многобройни и различни доказателства и аргументи, подкрепящи неколкократните искания и подписки от 2007 г. насетне за възстановяване на исторически утвърденото и традиционно име Св. Никола на по-високия от двата върха, носещи сега името Шипка, както и за запазване на името Шипка на стария и единствен до 1977 г. връх с това наименование. От излизането ѝ досега книгата беше представена публично в няколко селища из цялата страна: в Габрово, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, Велико Търново, два пъти в София (в Централния държавен архив и в аулата на Софийския университет), във Велинград, в село Зая, в Сопот, Разград и другаде. Организираните няколко поредни подписки през 2018 г. за възстановяване на историческото име на връх Св. Никола бяха представени в президентството. С решение в подкрепа на искането излезе Факултетският съвет на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, което също беше надлежно представено и прието от администрацията на държавния глава. Искането беше подкрепено и от Светия синод на БПЦ с негово решение през януари 2019 г. „Книга за върховете Св. Никола и Шипка“, както и поредният етап от националната кампания за възстановяване на исторически утвърденото име на върха, на който е построен Паметникът за свободата, получиха широко отражение и подкрепа и в регионални, и в национални медии: във вестниците „Стандарт“, „Труд“, „Дума“, в Дарик радио, в „Панорама“ на Българската национална телевизия на 9 ноември 2018 г. Първото представяне на моята книга пред медиите беше в залата на БТА във Велико Търново. Популярното предаване на проф. Пламен Павлов „Час по България“ на 18 януари 2019 г. беше посветено изцяло на тази тема. В резултат от организираната национална кампания за възстановяване на традиционното и исторически утвърдено име на върха Св. Никола се формира широк обществен и медиен отзвук, в който ясно и ярко преобладава подкрепата за възстановяването на старото име на върха. От страна на институцията, която по конституция има право и задължение да решава въпросите с наименованията на обектите от национално значение, се получиха два отговора. Те, както и в предишните случаи, не са от президента, а от специално назначена с негов указ комисия. В последното писмо-отговор до декана на Историческия факултет на ВТУ от 3 декември 2019 г. (изх. № 21-00-75/6), подписано от председателя на комисията, се твърди, че „Книга за върховете“ на проф. Петков е „добросъвестно и професионално изследване“, чиито изводи не се поставят под съмнение, но тъй като въпросът е от изключителна важност, то според членовете на комисията е необходимо още по-широко обществено обсъждане и подкрепа. Оттогава и до днес, поне официално, въпросът няма институционално развитие, но истината не може да се скрие и все повече хора разбират, че двата върха с едно и също име Шипка са всъщност два пъти преименуваният връх Свети Никола, на който по решение на Учредителното събрание от 13.04.1879 г. е издигнат Паметникът на свободата, осветен през 1934 г., и отсрещният стар връх Шипка, на който се прославят българските опълченци на 11 август 1877 и затова е възпят от Иван Вазов в легендарното му стихотворение от 1883 г.
Вярвате ли в успеха на каузата? 
- Не само, че вярвам, а съм убеден, защото това е доказуема историческа истина. Преименуването на връх Свети Никола за първи път през 1951 г. на Столетов връх е по идеологически съображения – новата власт след 1944 г. преименува всички обекти с религиозно и монархическо обозначение. А второто преименуване през 1977 г. от Столетов връх на втора Шипка е заради ясно заявеното несъгласие на първия тогава съветски ръководител Л. Брежнев върхът да носи името на руски царски генерал. Тогава никой не се замисля, че по този начин еднаквите имена на двата славни върха – по-ниският от тях, макар и възпят от Иван Вазов заради подвига на опълченците на него на 11 август 1877 г., постепенно ще бъде забравен и дори името му Шипка ще започне да се „спестява“ съзнателно.   
Какво ще кажете на хората, които противостоят на връщането на името на връх Свети Никола с аргумента, че Иван Вазов е написал „О, Шипка“?
- През изминалите вече седем години от публикуването и представянето на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ не съм срещал нито един от нежелаещите възстановяването на историческата истина, който открито – с името си и най-вече с аргументи – да се противопостави на националната кампания за възстановяване на традиционното и исторически утвърдено име на връх Свети Никола. Когато Иван Вазов пише „Опълченците на Шипка“ през 1883 г., само един връх носи това име – там, където се бият на 11 август 1877 г. българските опълченци (затова към заглавието на творбата авторът съвсем съзнателно е добавил 11 август 1877 г.). А това не е върхът Свети Никола, който едва от 1977 г. носи името Шипка, а отсрещният не по-малко славен връх, който винаги е бил Шипка, където е Командният пункт на ген. Столетов и където основно атакуват на 11 август 1877 османците, спрени от нашите опълченци. На по-високия връх Иван Вазов посвещава отделна своя творба, написана през 1902 г. – „На върха Свети Никола“, която определя като „поклонение“. Ясно е следователно кой връх Вазов нарича Шипка и кой – „Свети Никола“.
С какво ще помогне за историческата памет и възпитанието на бъдещите поколения възстановяването на исторически утвърденото наименование на върха?
-  Всяка изкуствена промяна и подмяна на историческата истина е във вреда на обществото, което засяга. Върховете Свети Никола и Шипка са основни жалони на съвременната българска национална идентичност, защото на тях се разиграват решителни битки в хода на руско-турската война, особено през август 1877 г., които имат изключително важно и дори съдбовно значение и за изхода от войната, и за бъдещето на България. И това е доказано от десетки и стотици примери на тяхното трайно присъствие именно с тези си наименования в историческата и популярната литература, в карти и пътеводители, в чужди пътеписи и описания чак до 1951 г., когато новата власт за първи път посяга и преименува стария връх Свети Никола. В този смисъл възстановяването на историческата истина е не само полезно, но и препоръчително за възпитанието на днешните българи и в родолюбие, и в уважение към приноса и саможертвата на загиналите за българското Освобождение. В повечето исторически трудове за войната 1877-1878 г. – и руски, и български – двата славни върха са назовани с тогавашните им имена: по-високия (заради което е и предпочетен за изграждане на Паметника на свободата) като Свети Никола, а по-ниския, но не по-малко славен – като Шипка.
Всяка година сте на върха по време на тържествата на 3 март, какви са вашите наблюдения за случващото се в последните години по време на националния ни празник на Шипка?
- Аз съм от Казанлък и съм израснал с тази величествена гледка. От прозореца на родния ми дом се виждаше Паметникът на свободата и позлатените кубета на шипченския храм „Рождество Христово“. Често присъствам на върха в деня 3 март, който на 27 февруари 1990 г. сменилият Тодор Живков нов партиен и държавен ръководител Петър Младенов с указ наложи за национален празник без никакво обсъждане, камо ли референдум. Радват ме ентусиазмът и безспорното родолюбие, което кара хиляди българи да се изкачат до Паметника на свободата в този ден, въпреки тежките зимни условия понякога. Но съм и сериозно обезпокоен от проявите на нетърпимост и охулване на висши държавни служители от представители на различни политически сили с радикални възгледи. Това не е подходяща атмосфера като за национален празник. Общобългарският празник трябва да обединява около общи ценности, общи български приноси. Ние и сега си имаме такъв паметен ден – 24 май. Този ден почитат и българите в сегашните граници на държавата България, и тези, които са навън. Този ден събира и обединява българите, а и не само тях, около безспорни културни ценности, той е почитан от всички народи и хора, разбиращи цивилизационната роля и значение на делото на светите равноапостолни братя и на техните ученици, подкрепено именно от българската държава, отгледано и предоставено на света от нея. Това е празникът на най-българския спомен, настояща гордост и надежда за бъдещето. При това, никой от привържениците на 24 май не е настоявал 3 март да отпадне от официалния празничен календар (някои, изглежда са забравили или не знаят, че от 1944 до 1988 г. 3 март не беше и официален празник). Очевидно е обаче, че той не успява да изпълни ролята на национален празник – на обединяващ българите паметен ден.