Първите вестници в Силистра поставят началото на богата местна издателска традиция, каза журналистът Йордан Георгиев

Развитието на местния печат в Силистра от първите издания след Освобождението до съвременните предизвикателства пред регионалната журналистика проследи председателят на Дружеството на журналистите в града Йордан Георгиев. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в Силистра при представянето на новия брой на списание ЛИК „Печатът – 180 г. от „Български орел“.
Историята на вестникарството в Силистра и региона преминава през периоди на подем и затишие, повлияни от политическите и икономическите промени. Първият вестник в Крайдунавска Добруджа – „Време“, започва да излиза в Силистра на 24 септември 1885 г. Негов създател е 23-годишният тогава Димитър Бъчваров, останал в историята като първия професионален журналист в града. Изданието си поставя за цел да разпространява „новини, книжовност и литература“, но просъществува само в 10 броя. Сред редовните му теми е Съединението на България, а последните два броя съдържат телеграми от фронта на Сръбско-българската война при Сливница.
Само две седмици по-късно в Силистра започва да излиза и вестник „Телеграф“, издаван от Никола Живков – съредактор на Христо Ботев и автор на текста на бъдещия национален химн „Шуми Марица“. Изданието просъществува в шест броя. През същата година се появява и „Зора“, който излиза до януари 1887 г. в общо 155 броя. Негови издатели са братята Димитър и Георги Иванови, собственици на печатница в града.
В края на XIX век вестникарството се развива и в други населени места в региона. Първият вестник в Тутракан – „Бряг“, излиза на 6 септември 1887 г. под редакцията на Тодор Кескинев. По думите на Георгиев, в края на XIX и началото на XX век в града са работили три печатници, а до 1915 г. са издадени 11 периодични издания и 60 книги. Първият вестник в днешния град Дулово се появява през 1903 г.
В периода 1940–1944 г. единственото издание в Силистра е вестник „Подем“, създаден след връщането на Южна Добруджа към България. Запазени са 189 от общо 191 негови броя. Изданието е орган на Общогражданския комитет за културно повдигане на Силистра. В годините на Втората световна война съдържанието му придобива изразен реакционен и фашистки характер. Последният му брой излиза на 8 септември 1944 г. След 9 септември започва да се издава „Свободна Добруджа“, който просъществува до 1947 г.
Между 1947 и 1956 г. няма запазен вестник от Крайдунавска Добруджа. В следващите години основно издание в региона става „Силистренска трибуна“, достигала тираж от 10 000 броя и излизала до три пъти седмично. В Тутракан на 9 септември 1962 г. започва да се издава „Тутракански глас“, който продължава да излиза и днес. В момента той е единственият градски вестник в областта, а общински издания веднъж месечно имат Ситово и Главиница.
След демократичните промени през 1989 г. в Силистра се появяват редица нови печатни издания. Сред тях са „Порт Силистра“, „Нова силистренска трибуна“, „Спектър Силистра“, „Оркус“, по-късно преименуван на „Силистра ПЛЮС“ и „Събеседник“, както и „Дръстър Силистра“. През следващите години излизат още „Седмичник“, „Силистра ПРЕС“ и „Силистренски бряг“. Част от тези издания преустановяват дейността си, а други продължават да съществуват в ограничен обем и с по-рядка периодичност. Вестник „Тутракански бряг“, създаден по-късно, също вече не се издава. В Дулово за кратко излизат „Дуловски вести“ и „Дуловска хроника“, а преди тях – общинският вестник „Дуловска искра“. Сред специализираните издания от този период са рекламните вестници „Обяви“ и „Бизнес и реклама“.
Георгиев обърна внимание и на съвременното състояние на регионалната журналистика. По думите му през последните пет години броят на регионалните вестници в страната е намалял до около 100, а общият им тираж се е свил с 63 процента. Най-силно засегнат е Североизточният регион, където печатните издания са малко, а във Варна и Шумен вече няма регионални вестници.
Сред основните проблеми пред местните медии той открои финансовите затруднения, недостига на кадри и отслабването на професионалните стандарти. Според него критичната журналистика на регионално ниво постепенно отстъпва място на публикации, основани на прессъобщения и информация от институции и социални мрежи, често без допълнителна проверка и редакционна намеса.
Георгиев припомни и дискусия за проблемите на регионалната журналистика, организирана от Съюза на българските журналисти през декември 2024 г. Сред обсъжданите предложения са били осигуряването на държавна подкрепа за местните медии и гарантирането на достъпа им до информация. Той посочи, че състоянието на местните медии в България е определено като тревожно в сравнителен доклад за медийната среда в Европейския съюз.