Спасителният център към Варненския зоопарк е приел близо сто пациенти през настоящата година. Най-много от тях, около 80 процента, са птици, но има и бозайници, и влечуги. Това съобщи лекарят на зоопарка д-р Михаил Василев. Той уточни, че спасителният център работи с диви видове, които са защитени от Закона на биологичното разнообразие. Животните се настаняват от Регионалната инспекция на околната среда и водите след постъпили при тях сигнали. Акцентира се на реалното биоразнообразие на естествената среда край Варна, уточни той и добави, че Варненският зоопарк е получил по проект 50 хиляди лева от държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за дейността на спасителния център.
Ветеринарните лекари успяват да излекуват успешно една трета от пациентите и да ги върнат в дивата природа. Някои обаче са в критично състояние и се налага да се намеси спешната медицина. Тези, които оцелеят, но са в състояние, което не позволява връщането им в природата, например заради ампутирано крило, при възможност се настаняват в специални местообитания в зоопарка, далеч от посетителите, уточни д-р Василев. Тези животни се ползват впоследствие за брачни двойки с други обитатели с цел създаване на поколение, което да бъде освободено в природата. По думите на д-р Василев така се повлиява консервацията на местните видове, но и не само, защото има и прелетни животни.
Видовете, които постъпват в спасителния център, са различни през всеки сезон. През зимата се приемат повече хищни грабливи птици като сови и мишелови, пролет и есен доминират щъркели и пеликани, а през лятото има бум на осиротели малки, сред които се срещат много таралежи, лястовици, бързолети. Един от спасените е пеликанът Стойчо, който е отлетял, присъединявайки се към мигрираща група. Той е пристигнал със счупен крак, лекуван е със специални шини и за лекарите е гордост, че се е справил и вече е на свобода. В центъра не се приемат гларуси, защото не са защитени, вече са твърде голям брой и пречат на другите видове.
Д-р Василев припомни, че 70 процента от европейската популация на щъркелите минава през България и е много важно да се влезе в процеса по опазване на вида, което се случва чрез спасителния център във Варна.
Докторът е категоричен, че щъркелите, които в социалните мрежи са коментирани като „завърнали се“ у нас, не могат да са дошли от юг. По думите му тези птици най-вероятно идват от Северна Европа и са млади или възрастни, изморени са при прелета и затова кацат някъде. Те не могат да продължат с групата си миграцията на юг и по всяка вероятност ще останат у нас, но по думите на лекаря зимите тук вече не са толкова тежки и животните успяват да си намират храна и да се справят да оцелеят до пролетта. Д-р Василев припомни, че щъркелите се влияят не от температурата, а от дължината на деня и по нея се ориентират за миграцията си.