Изданието е бутиково с тираж от само сто екземпляра. Финансирането му е по програма на Община Хасково за подпомагане на културни инициативи. В подготовката по издаването му екипът на РИМ - Хасково е подкрепен от Института за исторически изследвани към Българската академия на науките.
„Изданието е много ценно, защото е рефериран до такава степен, че покрива всички европейски изисквания за научен сборник и може да заеме своето достойно място във всяка библиотека по света“, каза историкът Милен Вълчев. Той анонсира основни акценти от докладите, които се съдържат в сборника и са любопитни за Хасково. Изследването на Симеон Тончев, който е докторант в Института по изкуствознание към БАН, посветено на църковното дарителство по време на Възраждането. Авторът изнася интересни данни, свързани с Хасково, като информацията за катедралния храм на хасковска духовна околия „Успение на пресвета Богородица“. Става ясно, че за построяването на църквата са дадени около 350 хиляди гроша и това я прави една от най-скъпите църкви за времето си - през 30-те и 490- те години на 19 век. Споменато е и че богатите хасковци и местни еснафи са подкрепяли и инициативата за изграждането на манастира край асеновградското село Мулдава.
Изследването на д-р Веселина Узунова е посветено на възникването и дейността на женското дружество „Развитие“ през първата половина на 20 век. Тук е любопитно, че в него активни участнички в благотворителната дейност са съпругите на хасковските кметове и индустриалци. Те помагат на своите мъже в обществената им дейност, като Цвета Чалбурова, която е съпруга на един от най-големите хасковски индустриалци – депутатът Георги Чалбуров, Руска Бърдучкова, съпруга на кмета Христо Бърдучков, съпругата на един от най-успешните кметове на Хасково Петър Стоянов, по чието време са построени някои от знаковите сгради и до днес в града, като съдебната палата, общинския дом.
Изследването на Милен Вълчев е свързано с докторантурата, която пише и е посветена на „бялата емиграция“ в Южна България в частност в хасковски регион между двете световни войни. В част от своя труд например авторът описва как руски емигранти, които въпреки че не са много състоятелни, сами се организират и помагат през 1928 година на пострадалите при земетресенията в Южна България край Чирпан, Пловдив и Гълъбово в знак на благодарност за подадената към тях ръка.
По един брой от сборника ще достигне до всички регионални библиотеки и до националната библиотека, казаха историците от музея в Хасково.