Ролята е като любовница – усети ли, че не я обичаш, те отблъсква, каза в интервю за БТА актьорът Стоян Георгиев. В Деня на Ловеч – 11 май, той ще бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч”, след като Общинският съвет единодушно одобри предложението.
Животът му е неразривно свързан със сложните и неравни пътища на творческото развитие на театъра в Ловеч. И това не е случайно – той е сред основателите му през 1969 година. И също неслучайно е наричан "живата енциклопедия на ловешкия театър". През 1994 г. издава сборника „25 години Драматичен театър - Ловеч“. А на ловешка сцена има изиграни повече от 130 роли.
"Смея да се надявам, че след 42 години съвместен живот (до 2010 г., когато официално слага финалната точка на своята кариера – б.а.) театърът не се срамува от мен. Причини ми побеляване, но аз съм му благодарен за това, защото допускам, че то може да означава и помъдряване", посочи актьорът, отдал се на Мелпомена.
Докато е част от трупата на Драматичния театър в Ловеч, Стоян Георгиев никога не чете предварително пиесата, в която му предстои да играе. "Защото, без да искаш, си харесаш една роля. А ние, актьорите, сме нещастни в това, че нас ни избират. В "Д-р" на Бранислав Нушич очаквах режисьорът да ме разпредели в по-стабилна роля. А той ми даде една малка роличка на мъжа, за да контрастира на съпругата ми (актрисата Поля Славова), която в един момент ме носеше под мишница. След като режисьорът ми обясни концепцията си, аз си обикнах тази роличка и със страхотно удоволствие я играех и много пъти са ме аплодирали", каза Стоян Георгиев.
Актьорът е роден през 1947 г. в Ловеч. Средното си образование завършва в Техникума по електротехника "Сергей Миронович Киров" в столицата. През есента на 1968 г. постъпва в Окръжен народен театър - Ловеч, като стажант-актьор. На следващата година е приет в новооткрития Държавен драматичен театър в града. През 1973 г. се дипломира във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство". Осем години по-късно Съюзът на артистите в България го изпраща на двумесечна специализация в Прага, Чехословакия (днешна Чехия).
На Националния преглед на детската драматургия и театър в Търговище през 1976 г. получава трета награда за актьорско майсторство - за ролята на Боянчо в спектакъла "Честна небесна" от Панчо Панчев. Отличен е и от Министерството на културата през 1986 г.
Наред с работата си в театъра през всичките тези години Стоян Георгиев ръководи ученически кръжоци за художествено слово и театрални състави в Ловеч, Троян, Тетевен.
Пенсионира се на 1 ноември 2010 г. и слиза от голямата сцена. За всичките тези повече от 40 години актьорът получава редица отличия - златна значка на Съюза на артистите в България, значка "Отличник на Министерството на културата", персоналната награда за дейци на изкуството и културата "Ловешки меч" - за цялостно творчество, златна значка и почетен медал на Община Ловеч, почетна значка "Посланик на библиотеките", почетен медал на Община Ловеч, "Заслужил гражданин на Ловеч" - за дългогодишната му театрална, обществена и културна дейност на територията на общината, както и за изключителния му принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
В продължение на повече от три десетилетия Стоян Георгиев е сценарист и водещ на почти всички общоградски чествания, годишнини, празници на Ловеч, фестивали и училищни празненства. Дълги години работи и с ученическия театрален състав в Троян.
Малко известна негова страст е филателията. Актьорът е председател на Филателно дружество - Ловеч, от 1977 г. до 2006 г. И в тази му дейност се открояват високи отличия - златна значка и юбилеен златен медал на Съюза на българските филателисти. През 1990 г. издава и сборник - „50 години Филателно дружество – Ловеч“.
"Актьорската професия ми даде възможност да опозная себе си, да бъда по-различен, да разбера какво нося като характер, като душевност, без да съм подозирал, че го притежавам. Театърът беше моя вътрешна потребност", откровен е Стоян Георгиев. Той сподели, че не би могъл да си представи да работи нещо друго. Често съм си задавал въпроса дали в друга професия щях да съм по-полезен на себе си, дори на семейството си като човек, реализиращ своите вътрешни стремежи, пита се актьорът.
В продължение на петнадесет години той работи с драматичния състав на Езиковата гимназия в Ловеч. „Беше ми много приятно, защото младежката душевност е богата и непрекъснато носи изненади. Да я разкрия, ми доставяше удоволствие, а трудностите преставаха да бъдат такива, когато виждах успешно реализирани усилията на моя труд. Младите хора винаги са поддържали творческите ми амбиции, защото всеки ден са с нови и интересни идеи, а когато работя с тях, е просто задължително да бъда жизнен и млад", обясни актьорът. В Езиковата гимназия Стоян Георгиев поставя 18 пиеси, сред които "Службогонци", "Милионерът", "Вчера" (по емблематичния за училището роман на Владо Даверов), "Криворазбраната цивилизация", "Женитба" и др. "За мен това беше една много полезна "авантюра", защото поставяше на изпитание моята професионална рутина и ме срещаше с чувствителността на едни неопитни, но и необременени носители на нетрадиционни идеи", спомня си актьорът. А с работата си вдъхновява за театрална кариера Людмила Сланева, Уляна Чан, Васил Василев, който днес е директор на Народния театър "Иван Вазов".