С дискусии и изложба бяха показани строителни постижения в „Сгради по хоризонтала. Български следи в модерната архитектура на Абу Даби“. Събитието се състоя тази вечер в Център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово.
„Прекрасно е, че можем да говорим какво означава да опазим архитектурното наследство и как то се превръща в нашата памет. Говорейки за тези неща ще търсим начини за експониране на това наследство в изложби и не само. Нека дискусиите ни помогнат да погледнем на сградите не само като на част от нашето наследство, като жива част от настоящето и ключ към бъдещето. Ключът обогатява културния диалог между България и Обединените Арабски емирства“, каза по време на събитието Валентина Мирчева, ръководител на Българското училище „Камбана“ в Абу Даби и инициатор и мениджър на проекта и изложбата.
„В началото на 60-те години на миналия век като част от Съвета за икономическа взаимопомощ на България са възлагани военни и други обекти, в рамките на 30 години се достига до така наречената експортна архитектура. Бях изумена от мащаба на тази дейност. Това се е случвало през специално създадени предприятия, започва се от Северна Африка и се стига до Обединените арабски емирства. След някои задания вече се стига до участие в архитектурни конкурси. Тогава българската архитектура е предлагала впечатляващо качество. Има много значими сгради в Нигерия и цяла Африка, в Куба, в Бразилия, във Виетнам, проектирани от българи“, каза по време на дискусиите арх. Елена Балабанска.
По думите ѝ в много градове българите създават облика на градската тъкан. Ако се погледнат сателитни снимки се виждат сгради по хоризонтала, които изцяло се различават от небостъргачите. Има местна институционална защита на тези сгради и така е опазено наследството.
„Гражданите се надигат на места, за да се запазят сградите проектирани след 60-те години, това се случва и в Абу Даби. Има колективно световно възприятие на тази архитектура като ценност“, допълни архитект Балабанска.
По време на дискусията експертите посочиха, че българските архитекти са създали много повече сгради в чужбина, отколкото в България. Тогава те са имали повече възможности в чужбина, отколкото в България през социализма. Българските архитекти са търсели поле за изява. Експертите смятат, че към сградите от 20 век се поглежда като към наследство.
„Над 5000 български архитекти работят зад граница, те са оставили следа, създали са стил. На името на баща ми се връчва една награда от 23 години насам, използвам всеки случай да напомням на студентите, че трябва да пазим миналото, за да има бъдеще“, каза по време на дискусията арх. Борислав Богданов, който е наследник на арх. Димитър Богданов -един от архитектите, работили по проекти извън страната.
Непосредствено след дискусиите се откри и експозицията, която представя пет проекта в Абу Даби. В нея са включени архивни снимки, планове и чертежи, както и документи, свързани с работата на български архитекти, проектанти и строителни инженери в Обединените арабски емирства.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова посочи, че институцията е създадена, за да възстановява връзките с българите по света. Тя посочи, че задачата на агенцията е да положат усилия българите по света да продължават да се чувстват горди.
„Много са важни неделните училища, те са стотици, а децата от тях са мостът между България и българите в чужбина. С националните ни програми ще имаме огромно количество причини да се гордеем, че сме българи“, каза още Манджукова.
Експозицията може да бъде видяна в Центъра „Кристо и Жан-Клод“ до 12 октомври.