Архивите по света обикновено не са сред институциите, в които традиционно се съхраняват произведения на изобразителното изкуство, каза Атанасова. По думите ѝ те се възприемат единствено като хранилища на документи, но във фондовете им се пазят изключително много фотографии, пощенски картички от различни епохи, киноленти, стари географски карти, както и немалко произведения на изкуството, в това число различни жанрове на литературата, музиката и художествени произведения. Те постъпват в архивите най-вече чрез личните фондове на значими художници, понякога на писатели или музиканти, чиито приятели художници са им подарявали свои произведения.
„Един от приоритетите на Държавна агенция „Архиви“ е дигитализацията на Националния архивен фонд. Наред с документите, предимно от местна власт на управление, се дигитализират снимки, а от 2017 г. - художествени произведения. През настоящата година Държавен архив – Ловеч е сканирал 86 обекта, които ще бъдат качени в сайта „Арт изкуство“. Затова избрахме темата на настоящия празник да е свързана с толкова малко известна част от Националния архивен фонд и представяме документалната изложба „Художественото изкуство, съхранявано в Държавен архив – Ловеч”, обясни главният експерт.
Представените творби са от фондовете на Атанас Маринов, Ненчо Рашев, Христо Хараланов, Димитър Съботинов и Петър Хаджиев.
Един от художниците е Атанас Маринов - ловешки журналист. Учил е една година в Художествената академия, но поради липса на перспективи за реализация записва и завърша руска филология. „Той ни оставя голямо литературно творчество, което е свързано най-вече с неговите корени и селския бит. Произведенията му са илюстрирани от него. Във фонда наред с документи от личен характер и творчески материали предава голям масив от илюстрации”, разказа Петя Атанасова.
Ненчо Рашев е учител по професия, но с документите, предадени в Държавен архив – Ловеч, остава като музикант и хранител на народното творчество от Ловешкия край, като записва и запазва народни песни, събрани в три сборника. Освен това е известен със своето дарителство. Неговите илюстрации са свързани най-вече с професионалните му интереси - физика и математика, които завършва през 1927 г. във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Сред скиците се открояват портретите на Нютон, Коперник и др.
Друг художник е Димитър Съботинов. От малък проявява таланта си, но неговите родители са искали да го ориентират към по-сериозна професия, затова завършва Средното графическо училище в София и работи като картограф в Географския институт в столицата. „Въпреки всичко той продължава да рисува и ни остава в наследство шаржове на заслужили ловешки културни дейци. В неговия фонд има и две карти, като едната е свързана с исторически събития от 1923 г. – Деветоюнският преврат, бунтът на членовете на Българския земеделски съюз и Септемврийското въстание от 23 септември”, посочи Атанасова.
В експозицията са включени и творби на родения в Троян Петър Хаджиев, който завършва Художествената академия. Посвещава се на учителската професия и художественото възпитание на подрастващите. Във фонда му има три скици, като една от тях е автопортрет.
„В изложбата са представени произведения, които са подарени от художници на наши фондообразуватели. Най-забавната е „Ну, заец, ну погоди“ с автограф на неговия създател Вячеслав Котоночкин, но има и сериозни творби на художниците Слави Войков и Иван Кьосев”, каза още Петя Атанасова.
Тя допълни, че изложбата представя не само произведения на отделни художници, но и разнообразието на човешката душа, изразена от грубия щрих на Атанас Маринов до фините линии на Петър Хаджиев и хумористичния поглед на Димитър Съботинов.