Днес отбелязваме тържествено и с гордост, и с вълнение, 156-ата годишнина от основаването на Българската академия на науките (БАН), която е започнала своето съществуване като Българско книжовно дружество (БКД). Идеята за учредяване на книжовни дружества в Европа датира поне от 14-и век, но тя се активира през 17-и век с появата на Академия "Леополдина" в Германия, с Кралското научно дружество във Великобритания и с Френската академия на науките. Академиите търсят нова гледна точка в научните изследвания и в тяхното разпространение в полза на обществата и държавите, каза председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева в словото си на тържествено събрание, което се състоя в зала "Проф. Марин Дринов".
Академичните организации на Балканите са основани през 19-и век, Сръбската академия на науките е създадена през 1841 г., Общорумънската - през 1866 г., а Българската академия на науките - само три години по-късно и то в условията на робство. Идейното начало на Българското книжовно дружество е поставено в Прага през 1867-1868 г., когато там се срещат двама около 30-годишни роболюбци и ентусиасти - Марин Дринов и Васил Стоянов, които са готови да работят за създаването на главен център на българските научни, литературни и просветни начинания. Наричат го Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Тези млади родолюбци намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, и щедрата помощ от страна на богатите търговци в тези градове. Сред тях са Евлогий и Христо Георгиеви в Букурещ, и Никола Тошков в Одеса. За делото е привлечен шуменецът Васил Друмев, завършил богословие в Киев, който е обещаващ писател и драматург, каза член-кореспондент Славчева.
Тя отбеляза, че учредителното събрание на БКД се провежда първо в град Галац, а в следващите дни в Браила. Прието е името и устав, по който да работи дружеството, като в него е заложено, че в бъдеще БКД да се развие като Българска академия на науките. Тогава за председател на дружеството е избран Марин Дринов, Васил Друмев е избран за член, а Васил Стоянов - за деловодител. Целта на БКД, формулирана в устава, е била за разпространение на просвещението сред народа ни, каза председателят на БАН. Евелина Славчева добави, че с това намерение през 1870 г. започва да излиза "Периодическо списание" на БКД, което е изготвено с качествени материали и е на европейско ниво. Председателят на БАН разказа в словото си за дейността на Българското книжовно дружество и за неговите членове.
От своето основаване до днес в БАН са членували забележителни учени, държавници, политици, банкери, общественици, духовници, едни от най-големите и талантливи писатели и художници, академици и член-кореспонденти, дали своя принос в съграждането на основите на българската държава от края на 19-и и началото на 20-и век, каза член-кореспондент Евелина Славчева.
Aкцент в отбелязването на годишнината беше и другата значима дата - 155 години от учредяването на "Периодическо списание" през 1870 г. Това е първото научно издание на съвременна България, което продължава да съществува като "Списание на БАН" и се списва от изтъкнати членове на Академията. На тази годишнина беше посветено академичното слово "Културно-историческата мисия на "Периодическо списание" на Българското книжовно дружество", което произнесе доц. д-р Елка Трайкова от Института за литература на БАН.
Изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество", подготвена от Централната библиотека на БАН, е подредена във фоайето на Академията.
На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на БАН, която получи член-кореспондент проф. д-р Цветалина Танкова. Конкурсът за наградата се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). Голямата награда за наука се присъжда на учен от българска научна организация или от висше училище за изключителни постижения в областта на науката, получил високо международно признание. През 2024 г. Голямата награда на БАН за наука беше връчена за първи път в областта "Природо-математически и инженерни науки". Тази година беше връчена в областта "Науки за живота", която обхваща биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки.
Водещ на тържественото събрание беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а номинациите и носителя на тазгодишната Голяма награда за наука обяви акад. Драга Тончева. Музикален поздрав към участниците в празника поднесоха артисти от Софийската опера и балет.
Сред присъстващите на тържеството бяха председателят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, народни представители, Георги Първанов - президент на България от 2002 до 2012 г., заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, ректори на университети, учени и преподаватели.