С тази бюджетна рамка здравеопазването пак ще бъде недофинансирано, каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов

Българското здравеопазване е изключително недофинансирано и с тази бюджетна рамка за 2026 г. пак ще остане такова, каза днес пред журналисти председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов. 
Като сериозен проблем за системата той изтъкна липсата на медицински сестри. На практика в момента в България има по-малко сестри, отколкото лекари, и това засяга нашата ежедневна работа, а здравеопазването е част от националната сигурност, изтъкна Брънзалов. По думите му има различни механизми, за да бъдат стимулирани кадрите да остават у нас, като заплащането е от съществено значение. Председателят на БЛС коментира още, че по регионите има и недостиг на доктори от различни специалности. 
В БЛС членуват около 34 хиляди лекари, голяма част от тях са над 55 години, което много скоро ще се отрази на системата, каза още Брънзалов. Неговата позиция беше, че като цяло отношението на българското общество към хората с бели престилки не е негативно, въпреки периодичните случаи с прояви на вербална и физическа агресия срещу медиците.
Д-р Брънзалов коментира ситуацията в системата преди началото на Седмия национален конгрес на БЛС с международно участие, който започна в комплекс "Св. св. Константин и Елена". По думите му в осем панела ще бъдат дискутирани политиките в здравеопазването, правните и етични измерения на медицинската дейност. Сред акцентите на конгреса са дигитализацията на системата и донорството.
Използването на изкуствения интелект (ИИ) в медицината изисква да бъдат решени доста проблеми от правен, а и от етичен характер, посочи Брънзалов. Според него никой не може да замени лекаря и неговия труд, но ИИ вече навлиза и трябва да има гаранции как ще бъде използван.
Брънзалов посочи, че БЛС има серия предложения за промени в здравното законодателство и особено в закона за здравното осигуряване. Той уточни, че съсловната организация настоява да има реален контрол от страна на пациентите върху медицинските дейности. „Когато някой влезе в лечебно заведение, трябва да потвърди, защото мантрата, лечебните заведения точат касата, за нас е много неприятна“, подчерта Брънзалов. Според него е необходимо държавата да определи механизъм, чрез който пациентите да участват активно в контрола на лечебните дейности, които получават.
Бюджетът за здравеопазване за 2026 г. реално не се различава от предходните, каза още Брънзалов. Според него по темата с планираните допълнително 260 милиона евро за заплати от републиканския бюджет има много неизяснени въпроси. Освен младите лекари, са упоменати и медицински сестри, акушерки, лаборанти, дентални лекари, а не са ясни критериите, по които ще се работи, посочи Брънзалов и подчерта, че заплатите са ангажимент на мениджърите на лечебните заведения, а не на съсловната организация. Приветстваме това, че ще има допълнителни средства в системата, но все още има много въпроси, каза Брънзалов.