Практиката досега показва, че съдилищата възприемат като много важна възможността да сезират Конституционния съд (КС). Имаме вече до началото на октомври 15 искания от съдилища, различни от върховните, т.е. като окръжен, районен, административен и апелативен. Една част от тях не бяха допуснати поради съществени слабости, които в крайна сметка са свързани със самото изискване, заложено в конституционната норма – член 150, ал. 2 – искането да се отнася до приложима по конкретно дело пред питащия съд законова норма. Това каза пред журналисти в Плевен член-кореспондент проф. Атанас Семов, който пристигна за участие в среща на тема „Сезиране на Конституционния съд от съд по чл. 150, ал. 2 от Конституцията - актуални проблеми“.
За мен продължава да е проблем това, че съдилищата не могат да правят тълкувателни питания. Тълкувателната компетентност на Конституционния съд (КС) е подценена компетентност, а тя е много важна. Тя е по-важна от произнасянето за противоречия с Конституцията на една или друга законова норма или на нормите от други актове, които са в компетенциите на КС. Тълкуванията на КС имат същата сила като на конституционните норми, за които се отнасят и са много важен инструмент за гарантиране на ефективното прилагане на Конституцията. Убеждаваме се по много поводи, че като във всяка Конституция и в нашата има празноти, например в сегашната хипотеза – какво се случва с едно избрано Народно събрание, което не е конституирано и не може да започне работа, защото не може да избере дори председател. На този въпрос Конституцията не съдържа изричен отговор, няма норма, която да казва какво се случва в такава ситуация. Дори да се поиска едно тълкуване от КС, то не може да бъде дадено по-бързо от месеци, а при това "висят" и други много тежки дела като изборните, обясни проф. Семов.
На въпроса може ли да има технически председател на Народното събрание той коментира, че това са „конвулсии на политическата мисъл, които нямат опора в Конституцията“.
По повод повторното сезиране на КС от президента Румен Радев с искане да отпаднат промените в Конституцията, гласувани от депутатите в 49-ото Народно събрание проф. Семов каза, че по висящо дело не може да каже нищо различно от класическото изречение, че съдът работи ударно, отговорно и качествено. Кога ще реши делото, преди това кога - ще се произнесе по допустимостта на исканията е въпрос, на който никой не може да отговори преди да има окончателен акт, във всички случаи ще е в съвсем разумни срокове, смята проф. Семов.
Днешната среща се организира от Административен съд, Окръжен съд и Районен съд в Плевен, съвместно с Националния институт на правосъдието. На нея са поканени всички магистрати и съдебни помощници от Плевенския съдебен район.