Ще се радвам смолянският „Николай Хайтов“ да се идентифицира и като драматично-куклен театър, каза за БТА режисьорът Петър Тодоров

Петър Тодоров е режисьор, роден в Бургас. Завършил е НАТФИЗ в класа на Юлия Огнянова, специалност „Режисура за куклен театър“. Вече 25 години той живее в Смолян. Пристига в Родопите след приключване на мандата му като директор на Сливенския драматичен театър. Със съпругата си Десислава Минчева – Тодора, който е актриса в Родопски драматичен театър (РДТ) „Николай Хайтов“ и в Държавен куклен театър - Бургас, решават да се преместят в село Бостина на 5 километра от Смолян, където основават Център за изкуства за Родопите и правят първия проект със Златина Тодева – „Анатомия на крайното“. В центъра създават над 12 продукции – български и международни. От три години е заместник-директор на Държавен куклен театър – Бургас, но продължава да работи и в Смолян. Сред спектаклите, с които Петър и Десислава обиколиха света, са „Филифьонката, която вярваше в бедствия“, „Кокошка с брошка“, „Сливи за смет“, „Двама са малко, трима са много“, „Отмък, примък“. Преди дни Петър Тодоров отпразнува своя 60-годишен юбилей.
Г-н Тодоров, през последните няколко години успяхте ли да положите основите на куклен театър и в Родопски драматичен театър (РДТ) „Николай Хайтов“?
- Може да се каже така, защото сега вече РДТ „Николай Хайтов“ продуцира и куклени представления. Макар че все още официално не е куклено-драматичен театър, мисля, че това е една много добра формула за РДТ и ще се радвам ако успее да се идентифицира и като драматично-куклен театър. Това е формалност, но от гледна точка на финансиране, ще е по-добре за театъра и дано Министерството на културата го припознае, тъй като, покрай нас се създадоха доста куклени постановки. Дори последната, която направихме с Деси - „Примък, отмък“, сега се играе навсякъде в страната.
Имате едно много голямо постижение с „Филифьонката, която вярваше в бедствия“. Това ли е върхът на всички проекти, които сте правили?
- Създадохме постановката „Филифьонката, която вярваше в бедствия“ през 2018 г. и тя получи наградата ИКАР за най-добро куклено представление през 2019 г. Дали това е връх, не мога да кажа, но е добре човек да е оценен. Ако някой ви каже, че не е приятно да се получават награди, това не е истина, макар че откъм награди не може да се оплачем. Но в България наградите ИКАР са най-голямото признание за един театрален артист. Имахме още няколко номинации - „Кокошка с брошка“, за най-добро представление, „Сливи за смет“ – също. Десислава имаше две индивидуални номинации като актриса, също и за „Филифьонката, която вярваше в бедствия“. Нашите представления през годините имат щастлива съдба и получиха доста награди. Над десетина бяха наградите за най-добър спектакъл от многобройни фестивали – „Двама са малко, трима са много“ в Пловдив, Панаир на куклите, фестивали в Албания, Хърватия, Румъния.
Със спектакъла „Сливи за смет“ отидохте и в Перу...
- О, да, ние страшно много пътуваме и продължаваме да пътуваме. Обиколили сме над 40 държави – Китай, Канада, из цяла Европа, Австралия, Сингапур, Пакистан, Индия, Казахстан, Мароко. Спектакълът „Сливи за смет“ представихме в театър ICPNA в Лима.  
Случвало ли се е публиката в чужбина да не успее да разбере тънкия момент на постановката, която все пак е българска и в нея има български мотиви?
- Да, така е. Ние имаме два спектакъла, основани на българския фолклор, и много си ги обичаме. Те страшно много се харесват, не само в страната, но и в чужбина. Това са „Сливи за смет“ и „Концертът“. Но имаме и други представления, които също представяме в чужбина. При нас така се случиха нещата, че започнахме да пътуваме още като млади артисти и нашият интерес не се фокусира само в страната и към родната публика. Правим представления, в които говорим за общочовешки неща, засягаме общочовешки теми и смея да твърдя, че комуникацията между нас и нашата публика се е получавала винаги много добре.
Имате кръгла годишнина - като се обърнете назад, можете ли да кажете, че сте успели да свършите набелязаните житейски неща?
- 60 години са и много, и малко. Аз все още не мога да осъзная този факт, но ако се обърна назад, не мога да си изкривя душата и да не кажа, че постигнахме много неща. Много се гордея с Център на изкуствата за Родопите, защото това е една мечта, която с Деси имахме от съвсем ранните ни театрални години. Искахме да отидем някъде и да създадем нещо от нулата, нещо свое, и правим нещата така както ги разбираме. И успяхме да го постигнем. Село Бостина се превърна в наш дом. Освен това успях да направя над 30 представления в много театри, не само в страната. Последните 5-6 години направих пет представления като режисьор в Швеция. Това също го приемам не само като подарък на съдбата, но и като резултат от моите натрупвания като театрален професионалист и режисьор. Поканиха ме и продължават да ме канят и така неусетно създадохме пет представления с театралната трупа на „Стефан Бьорклунд“ в Швеция. Правил съм представления в Казахстан, Германия, Турция, Словения. В Щатите имаме гостувания и като режисьор направих пет-шест уъркшопа.
С Десислава създадохте фестивала „Забранено за възрастни“ в Смолян, кое издание предстои тази година?
- Да, основахме фестивала и тази година, в началото на октомври, ще има 14-о издание. Съорганизатори на фестивала са Община Смолян, но той се провежда в цялата област Смолян.  Преди повече от 25 години в Бургас основах друг фестивал – „Ерата на водолея“, който промотира българския физически визуален театър – театрални мултижанрови представления. Те са по-новаторски, не толкова комерсиални. Надявам се и двата фестивала да продължат дълги години, защото има смисъл от тях. Има смисъл децата от Родопите да получават една малка порция култура, особено в по-малките населени места, тъй като „Забранено за възрастни“ се старае да гостува в села, в по-малки градове извън областния град и се посреща много радушно.
Лесно ли се работи в днешно време като режисьор в театър?
- Мисля, че никъде не е лесно. Но когато човек обича това, което прави, някакси трудностите винаги остават на заден план, защото виждаш резултата и пътя напред, който за теб самия има голям смисъл. Когато човек вярва в нещо, по-лесно се преминава през абсолютно всичко. И пак ще повторя, ние имаме една щастлива театрална съдбата, защото нашата връзка с публиката е много силна и публиката харесва това, което правим и това е голяма благословия.
Какво предстои, с какво режисьорът Петър Тодоров ще изненада публиката?
- На есен предстоят двата фестивала – „Забранено за възрастни“ в Смолян и „Ерата на водолея“ в Бургас. Като режисьор правя една постановка в Бургаския куклен театър – „Бургаски гларуси“. Това е уличен спектакъл, който искам да подаря на другите ми съграждани – на бургазлии, тъй като гларусът за Бургас е нещо много емблематично. И с колегите от кукления театър правим уличен спектакъл – шест огромни гларуса, които ще се разхождат из града и ще правят разни пакости. На мен много ми се иска да продължавам да работя и с Родопски драматичен театър и се надявам, че скоро време ще направим нещо и с тях. Приемам Смолян като мое второ родно място. Тук прекарах над 25 години и много ми се иска тази любов между морето и планината да продължи колкото се може по-дълго.