Система с изкуствен интелект за анализ и диагностика на сърдечната дейност представиха учени от Института по роботика към БАН

Система с изкуствен интелект за анализ и диагностика на сърдечната дейност представиха учени от Института по роботика към БАН пред журналисти в пресклуба на БТА във Велико Търново.
Проектът, финансиран от Фонда за научни изследвания е в своето начало и ще продължи три години, каза доц. Галя Цанева, която е част от екипа, който разработва проекта. Тя посочи, че се използват съвременните технологии на изкуствения интелект, базирани на биомедицински данни от електрокардиографските, фотоплетизмографските и холтерните сигнали.
Основният фокус на разработката е пълната персонализация на диагностиката, тъй като стандартните стойности невинаги са приложими за всеки пациент. Доц. Цанева даде пример с модерните смарт устройства, които измерват здравните показатели, но за един човек 120 сърдечни удара в минута могат да бъдат критично състояние, докато за активен спортист това е нормално натоварване.
Освен разработката на софтуера, екипът е създал собствено устройство, което използва високочувствителни сензори и позволява данните да се обработват директно от вградения софтуер. Главен асистент Красимир Чешмеджиев подчерта, че идеята е в бъдеще в устройството да бъде внедрена и обучена от изкуствен интелект невронна мрежа, която да разпознава специфични здравословни състояния.
Планира се системата да бъде достъпна чрез облачна платформа и мобилно приложение. Според учените от високотехнологичния инструмент ще могат да се възползват както масовите потребители, така и медицински специалисти. Амбицията е създаването на персонализиран „дигитален близнак“ на сърдечната регулация, който да комбинира реални и синтетични данни, да прогнозира преходи към рискови състояния и да подпомага ранната превенция и вземането на решения в здравеопазването.
Своя опит представи гл. ас. Пейо Лебамовски, който посочи, че е изследвал с различни методи как влияе стресът върху кардиологичните данни. Етичната комисия на Института по роботика – БАН ще гарантира за личните данни, каза доц. Евгения Господинова. Екипът е интердисциплинарен, в него има и лекари, и инженери. Сред тях е младият учен от Техническия университет във Варна Йоан-Александър Цанев. Той подчерта, че в основата на разработката са невронните мрежи и математическите модели. Главен асистент Мирослав Дечев подчерта, че ще отговаря за сигурността на събраните данни от различните социални групи и спортуващи хора. Разработката ще бъде полезна и за студентите, изучаващи медицина, защото експертизата на младите лекари все повече ще е свързана с базата данни на изкуствения интелест, посочиха учените.