Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев


Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в началото на местна конференция по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, която се провежда в Националния пресклуб на БТА в Стара Загора. Като примери за вложения в подобно развитие, Вълчев посочи операта и университета в града. 
През тази година се навършват 100 години от първата извънстолична опера в България, посочи Вълчев. Той припомни, че началото на Старозагорската опера е поставено на 1 юли 1925 г. На тази дата се е състояло първото оперно представление – операта „Гергана” от маестро Георги Атанасов. Впрочем, Стара Загора е дала на света изпълнители като Христина Морфова, Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Веселина Кацарова и много други, отбеляза генералният директор на БТА и допълни, че откритата през 2010 г. нова оперна сграда, след пожара в предишната, става най-голямата оперна сграда на Балканите и е първата сграда в България, строена специално за опера.
Част от постановките на Старозагорската опера се поставят на реставрирания римски форум, намиращ се непосредствено до оперната сграда, посочи Вълчев. По думите му това е напомняне за много по-древната история на хилядолетното градско развитие тук. Свидетелство са и двете неолитни жилища от новокаменната епоха от VI хилядолетие преди Христа, които са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа, подчерта той. Изключително интересна находка, по думите му, е глинена фигура с човешка глава и тяло на животно, оприличена на сфинкс. Сфинксът е много по-малък от големия сфинкс в Гиза, но е много по-древен от него – на над 7000 години. 
Тракийският университет е друг пример за многостранното развитие на региона на Стара Загора, което продължава в Европейския съюз, но е започнало далеч преди него, каза Вълчев. Той посочи, че Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина е създаден през 1974 г. като първо висше училище в Стара Загора с преместването от София на Зоотехническия и Ветеринарномедицинския факултети на Селскостопанската академия, които през 1995 г. прерастват в Тракийския университет. А той стъпва върху започналото в Софийския университет през 1921 г. ветеринарномедицинско образование в България, което, обаче, не се ограничава само в столицата, защото в страната ни винаги е имало мисъл за регионално развитие.
Впрочем, част от това развитие са инвестициите през годините в близкия промишлен комплекс на Мини Марица-Изток, чието бъдеще е на дневен ред, защото България вече в ЕС трябва вземе решения как да продължи да развива този регион, допълни Кирил Вълчев.
Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. "Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос", каза Вълчев.
Генералният директор на БТА отбеляза, че досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. Например, на откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа.
Вълчев добави, че в Монтана на празника на обявяването за град след Освобождението, след като градското му развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града, темата бе за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете.
В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония, със силно развит бизнес, беше отбелязан предприемчивият дух на българите с идеи, които българските граждани вече не е нужно да отидат на другия край на Европа, за да ги осъществят, защото това се случва в България като част от ЕС, каза Кирил Вълчев. Той припомни, че в Габрово, след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г., говорихме за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на Св. Патриарх Евтимий, отбелязахме значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към другия, отбеляза Вълчев.
Той припомни, че в Перник стана въпрос за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на вековните традиции, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва", когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала.
Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост  “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи.
Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, каза директорът на БТА. Той подчерта, че приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България.
В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа.
В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт "Боровец "край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа, каза Кирил Вълчев.
Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая като конференцията де състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г.

Босилеград

Бяхме фокусирани във вътрешнополитическите въпроси, затова не се обръща внимание на въпросите на българите зад границата, каза в Босилеград Наталия Киселова

Политическата криза, в която изпадна България в последните години, ни отне сили и енергия, и ни фокусира единствено върху вътрешнополитическите...

Враца

Двама са ранени след изстрели с боен пистолет в заведение във Врачанско

Двама души са ранени, след като мъж е стрелял в заведение в село Чирен миналата нощ, съобщават от Областната дирекция...

Шумен

Десетки вярващи влязоха в шуменския православен храм "Свети три светители" във втория ден на Великден

Десетки вярващи влязоха в шуменския православен храм "Свети три светители" във втория ден на Великден. Отец Иван Павлов води службата...

Трън

Близо 300 участници от три области ще се изявят по време на деветия фолклорен празник „С песните на Гюрга Пинджурова“

Девети поред фолклорен празник "С песните на Гюрга Пинджурова" в памет на именитата народна певица ще се състои на 26...

Стара Загора

Над 600 жители на община Стара Загора празнуват имен ден днес

Днес над 600 жители на община Стара Загора празнуват своя имен ден. Това сочи справката на отдел „Гражданско състояние“ в...

Плевен

Стотици плевенчани и гости на града посрещнаха Възкресение Христово пред храм „Света Параскева“

Стотици плевенчани и гости на града посрещнаха Възкресение Христово пред храм „Света Параскева“ в града. В службата взеха участие всички...