Статуя на британския държавник Уилям Гладстон (1809-1898) беше открита днес в ректората на Тракийския университет в Стара Загора по повод 150-ата годишнина от Априлското въстание.
Монументът представя Гладстон в цял ръст и е разположен в специален кът на висшето учебно заведение заедно с биографични книги за британския политик, барелеф с лика му и портрет, както и автентично писмо на бившия британски премиер от 1870 г.
„Днес сме заедно за едно събитие с дълбок исторически, морален и духовен смисъл – откриването на статуята на Уилям Гладстон. Това е човек, чието име е вписано не само в историята на Обединеното кралство, но и в паметта на българския народ“, приветства присъстващите по време на откриването ректорът на Тракийския университет проф. д-р Мирослав Карабалиев. Той посочи, че Гладстон не е само четирикратен министър-председател на Великобритания и велик реформатор. „За нас той е гласът на съвестта в един от най-важните моменти в българската история“, каза още ректорът. И припомни, че през 1876 година, когато българският народ се надига в стремеж към свобода и достойнство, светът дълго остава безмълвен след жестокостите при потушаването на Априлското въстание. Но тогава именно се изправя един държавник – велика личност, която намира смелостта да посочи и назове злото с истинското му име.
„Първият човек, който достига до Батак и свидетелства за ужаса, е Старозагорският митрополит Методий. Именно той описва трагедията и лично предава сведенията в Цариград и така поставя началото на международния отзвук, който достига до Великобритания и до самия Гладстон. Тази връзка между Стара Загора, българската духовност и световната съвест придава още по-дълбок смисъл на днешното събитие“, акцентира проф. Карабалиев. Той заяви, че статуята, която се открива днес в старозагорската алма матер, не е само паметник от бронз и камък, а е символ на признателността, паметта и убеждението, че думите могат да спасяват народи, когато са изречени с морална смелост и зад тях с цялото си сърце и душа застават личности от световен ранг като Гладстон.
Статуята на Гладстон е бронзово копие на оригинална творба, създадена около 1882 г. от Албърт-Брус Джой. Висока е около метър и тежи близо 50 кг.
Произведението е и дарение на Тракийския университет от потомци на британския държавник и на българския патриот д-р Стоян Радков, който е европейски адвокат по патентно право, живеещ в Англия и свързан със страната ни и университета в Стара Загора.
По време на откриването д-р Радков разказа, че е потомък на едно от момичетата, което се е спасило от клането в Батак. „Моята пра-пра баба по бащина линия се казва Катерина Узунова или Катерина Батачанката“, каза патриотът. Той обясни, че по време на свое посещение на различни исторически места, свързани с Априлското въстание у нас, е установил, че почти няма статуи на Гладстон в България. В знак на признателност има улици, кръстени на британския държавник, в различни български градове. „Реших, след като моята пра-пра баба е преживяла всички тези ужаси, че никакви проблеми не може да спрат моето желание да изградим този монумент“, каза още той.
Сред гостите на откриването беше и историкът Питър Трюсдейл, проучвал управлението на кралица Виктория и Уилям Гладстон. Той подчерта, че Уилям Гладстон е една от най-забележителните фигури в британската история. „Гладстон беше изключително щедър и значително допринесе за развитието на британската политика с участието си в долната камара и парламентарния живот във Великобритания, като четири пъти е бил министър-председател“, каза Трюсдейл.
Беше прожектиран и документалният филм „Г-н Гладстон и българите“ (2010), посветен на британския държавник и ключовата му роля в подкрепа на българската кауза за национално освобождение.
Уилям Гладстон четири пъти е бил премиер на Великобритания, общественик от световна величина, който оказва силна подкрепа за българите след Априлското въстание от 1876 г. Той прави известни на света кланетата в България чрез свои речи и историческия памфлет „Българските ужаси и Източният въпрос“. Благодарение на Гладстон, на неговата „българска агитация“, цяла Великобритания се вдига в защита на българския народ. Той преобръща британската политика по отношение на Османската империя и допринася значително за международния отзвук и подкрепа за Освобождението на страната ни, припомнят от Тракийския университет.