Сто години не са малко, но минават неусетно, споделя столетникът от момчилградското село Конче Осман Емин


В Родопите столетниците не са един и двама. Само в област Кърджали към края на миналата година, по данни на Националния статистически институт, те са 20, като 70 процента от тях живеят на село. Един от тях е и 101-годишният Осман Емин от момчилградското село Конче. Цял живот се е занимавал със земеделие, а сега гледа да не се заседява въпреки болежките. 
Пред БТА дядо Осман разказа, че краката го болят, но дървеното бастунче е негов неотменен спътник. Радва се на крепко здраве като за възрастта си, дори успява да чете без очила Корана при всяка своя сутрешна молитва. Не е усетил как са отминали цели 101 години, но по думите му, възрастта оказва влияние не само на тялото. „Не само че краката не държат, акълът не е като на младини. Сега не мога да помня и ако ме попиташ какво съм ял сутринта – не мога да кажа“, обяснява дядо Осман.
Той има три деца, внуци и правнуци, но живее само със сина си Мустафа. Всички останали са зад граница.
Мустафа разказва как баща му сам си готви, сам успява да накладе огъня в печката, дори излиза на разходка. Сред любимите ястия на столетника са емблематичните за Родопите картофи и кисело мляко. Алкохол не пие заради кръвното. Има една страст – пчелите, за които доскоро сам се е грижил, а сега силите му стигат само да ги наглежда от време на време.
„Той дори понякога ми се кара, че не им отделям достатъчно внимание и ми казва, че ще ги даде някой друг да се грижи за тях“, разказва Мустафа.
Близо 20 година столетникът от Конче е бил ловец. Споделя, че като чуе пукот от ловна пушка, сърцето му трепва. 
Роден на 6 май – Хъдърлез за мюсюлманите, той е един от двамата столетници в община Момчилград, по информация на общинска администрация. Другият столетник е жена, родена също не на случайна дата – 8 март.
След няколко месеца дядо Осман ще започне сто и втората си година. Най-голямата му радост е когато дойдат децата и внуците от чужбина. А дотогава ще се гледат със сина му Мустафа в каменната къщичка в Конче. 
„Да ми е жив и здрав! Той ми е ключът за къщата!“, разказва с навлажнени очи Мустафа.