Стотици участници се очакват на българо-гръцки събор край ямболското село Голям манастир на 1 юни

Стотици участници се очакват на българо-гръцки събор край ямболското село Голям манастир на 1 юни, съобщи кметът на населеното място Славчо Иванов. Проявата се организира за 16-а година от Община Тунджа, кметството в селото и изселници в Гърция, чиито корени са от селата около Манастирските възвишения. 
По традиция, съборът се провежда в труднодостъпната местност Църквичката на Манастирските възвишения. И тази година във възстановения там през 2016 г. параклис „Св. Атанасий“ ще бъде отслужен молебен за здраве и раздаден курбан. Предвидена е и богата фолклорна програма. Очакват се близо 100 гости от Гърция и официална делегация от побратимената община Домоку.
Българо-гръцкият събор се е провеждал още първите години на 20-и век. Тогава в околните села живее компактно гръцко население, което напуска България след подписването на Ньойския договор. Ражда се обаче традицията всяка година потомци на изселниците да се събират с местните хора около Спасовден.
„Нашето село е от бежанци – от Одринска и Гюмюрджинска Тракия, от Македония. В периода 1905 – 1906 г. идват първите българи тук и заживяват заедно с гърците. Иначе този събор гърците са го започнали много по-рано – още през 1830 – 1840 г. После има едно прекъсване през 60 – 70-те години на миналия век и съборът не се е провеждал близо 40 години“, разказа за БТА кметът на село Голям манастир Славчо Иванов.
„През 2009 г., когато станах кмет, първото, което реших да направя, е да възстановя събора. Нашите местни хора и гърците си спомнят стария празник, който се празнуваше на втория ден на Великден. За гърците обаче е трудно да дойдат тогава, затова решихме съборът да бъде на 43-ия ден след Възкресение Христово. Те са като нас тракийци, не са елини, играят и пеят също като нас всички хора̀ и ръченици“, посочи още той.
През 2016 г. параклисът в труднодостъпната местност на Манастирските възвишения бе възстановен изцяло с дарения, след като десетилетия преди това тънеше в разруха. Освещаването му бе направено от български и гръцки свещеници.