Съвременната ни литература показва, че все повече умеем да разказваме за себе си, каза писателката Виктория Бешлийска в Бургас

Съвременната ни литература показва, че все повече умеем да разказваме за себе си, каза писателката Виктория Бешлийска в Бургас по време на представянето на нейния най-нов, трети поред роман "Нишка".
Пространството на една от централните книжарници в града се оказа тясно, за да побере желаещите да присъстват на срещата с авторката.  "Макар да излезе в разгара на лятото и вече да достигна до хиляди читатели, решихме да запазим есента за срещите на живо", заяви редакторът на книгата и заместник главен редактор на издателство "Софтпрес" Виктория Иванова в началото. "Нишка" разказва историята на Мария, която се завръща в родния си дом в Балкана и по-точно град Елена, където през нишката на известния котленски килим открива своята връзка с историята на други шест жени - три от тях нейни роднини, а другите три - непознати. Така разбира, че този един неин ден, в който са заключени 130 години история, е проявление на всички минали бъдещи времена и че всеки от нас носи и предците си, но и онези, които ще се родят, се казва в описанието на романа от издателството. "Благодаря на хубавите мисли, с които сте дошли. Благодарение на тях, тук, днес е като лято - като онова, през което минават историите на героините в "Нишка", заяви Бешлийска. "Аз съм от авторите, които не пишат книгите си единствено и само с горната част на своето тяло - тоест само с ума. В процеса на моето писане участва всяка клетка и всяка една от седемте героини, които ще прочетете в романа, известно време е живяла в мен. Обитавала е всяка клетка и аз я познавам много добре, за да мога да я изразя. Всичко това са процеси, които в периода на писане дават отражение на това как се държим, как говорим, дори как изглеждаме", разказа писателката, за да отговори на въпроса как е обяснила на малката си дъщеря, която е на седем години, за какво е книгата. Бешлийска обясни, че книгата е всъщност за жените в техния род и в едно семейство въобще и е вдъхновена от нейната майка, баби и прабаби. Писателката разказа, че година преди да се спре на заглавието "Нишка", знаейки, че централна роля в романа ще има котленският килим, е имала за него работни заглавия "Звезден прах" и "Слънчев вятър", като и двете са астрономически явления. Тя обаче се спира на "Нишка", защото успява с една дума да изрази най-силното послание в романа за начините, по които сме свързани. Видимите и невидими нишки, нишките на кръвта, но и онези, които са отвъд този свят. От друга страна е свързана и със структурата на стана и начина, по който се движи совалката на нишката. Затова и в романа вместо съдържание има т.нар. "Совалка на разказвача", обясни редакторът Виктория Илиева. Тя коментира още, че този роман затвърждава умението на Бешлийска да пише на няколко нива. Затова и книгите ѝ са едновременно леки за възприемане и четене, но ако човек реши да се потопи дълбоко зад думите, може да открие няколко пласта.  По повод съчетаването на героини, чиито прототипи идват от нейното семейство и такива, които са вдъхновени от реални исторически образи, писателката разказа, че най-трудно се говори и разказва за личното. "Ние сме добри разказвачи и целият ни фолклор разказва много истории, но обикновено разказваме в трето лице или историите на някой друг. Това е може би резултат от опит или рефлекс да се самосъхраняваме. Днес литературата ни обаче показва, че вече излизаме от тези свои малки острови и започваме да разказваме повече за себе си. При навлизане в дълбокото, понякога откриваме възелчета, които са предизвикателни за разплитане, но пък точно те ни носят едни от най-големите вътрешни съкровища, защото, когато ги разплетем, получаваме по-голямата свобода да изразим изборите си тук и сега и да решим дали да останем вплетени в определени модели", коментира Бешлийска. За героинята си Скарлада писателката намира вдъхновение в образа на Скарлада Петрова, живяла в третата четвърт на XIX в. и началото на XX в. Информация за нея открива в краеведска литература от Еленския край, където пише, че тя е била поклонник в последната група, пътувала заедно от Елена до Божи гроб преди Освобождението. "Принудила мъжа си да вземе заем от неин първи братовчед и да отиде на Божи гроб сама. За началото на ХХ в. това е било изключително революционна постъпка, при положение, че тя оставя у дома мъжа си и многобройната си челяд от 10 деца. За мен тя е била носител на авангарден дух да даде израз на желание си да опознае света и да противостои на това, което ѝ е отнето", разказа Бешлийска. Тя описа като абсолютна нейна противоположност Мина Тодорова - любимата на Пейо Яворов, за която писателката решава да пише не така, както я опознава от разговорите си с нейни наследници, а по-скоро по начина, по който я прочита в писмата ѝ до Яворов. "Роман, посветен на жената от град Елена, нямаше как да подмине най-известната муза в българската литература", заяви тя. За Бешлийска темата за невъзможната любов в "Нишка" има особена трактовка, защото в книгата тя не е несподелена, а е по-скоро несбъдната. "Тя има силното си въздействие над земния пласт - там, където се среща всичко отвъдно и невидимо и всичко, което дава сили и задвижва видимия свят", каза авторката. Тя допълни, че е имала притеснения как читателите биха възприели този поглед и тема и дали би могла да се справи с нея, за да не звучи клиширано на места. "Намерих изход и решение за моите герои, така че те да получат най-доброто за своята несбъдната любов", заяви тя. Отговорът и решение на история за несбъдната история е "неделимото", обясни писателката. Тя описа "неделимото" като изключително светла част във всеки човек, която си има своето човекоубежище, или място във всеки от нас - "някъде там под лъжичката, което е средичката на сърцето". За Бешлийска това "неделимо" е нещо, което има физическа плътност, защото носи различни съставки за всеки човек. Например може да е студен планински вир или мирисът на нагорещената скала, а може да е и вкусът на бял хляб, мирисът на мащерка през юли, смехът на майка ти и на сестра ти, китарата на баща ти, подарен залез, усмивка на приятел - всичко това са съставки на неделимото. "Смятам, че намирайки се в нас, то никога не се дели и ни определя до края на живота. То е истината на сърцето, което не се променя, без значение в каква реалност живеем", допълни Виктория Бешлийска.