Тази година направихме най-големия престой – 56 денонощия имаме в района на Антарктика. Общата продължителност на цялото плаване беше 153 дни, каза капитанът на научноизследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“ (НИК 421) Радко Муевски, след като акостираха на Морската гара във Варна. Той разказа за изследователските проекти, по които са работили на борда на плавателния съд.
Разширихме района на плаване на кораба, като за влизане в пристанището в Пунта Аренас навлязохме през източния вход на Магелановия пролив, което е почти на средата на маршрута. Продължихме на юг и навлязохме през т.нар. Чилийски фиорди, обясни кап. Муевски. По думите му на борда е имало и международно участие – четирима души от Обединените арабски емирства (ОАЕ), двама от Черна гора, както и един аржентински офицер.
Той разказа, че сред основните дейности, извършени по време на 34-ата българска антарктическа експедиция, е взимане на проби от дъното на различни локации по проект на Института по морска биология в Черна гора. Извършени бяха също заснемания на дъното с подводни камери, за да се прецени какви микроорганизми има и дали да се вземат проби, допълни капитанът.
Друго важно изследване, проведено от кораба, е заснемането на бреговата черта в Южния залив и в залива Фолс бей с дрон - част от по-голям проект за цялостно заснемане релефа на остров Ливингстън, обясни той.
Доразвит е и проектът за заснемане на дъното от миналата година на Кирил Велковски и Елка Василева. Проектът за изследване на морските течения на учения Мишел Албинос, съвместно с проф. Емил Станев от Германския хидрографски институт, представя дрифтери, които се спускат във водата със сензори, измерващи характеристиките на водата, разказа капитан Радко Муевски.
Друг от извършените проекти на борда кораба е гръцки - за набиране на вода от различни дълбочини чрез сонда. Той беше предизвикателство, защото изискваше труд от екипажа на шест различни локации, коментира още той. В друга част от този проект е било изследвано морското дъно с подводен дрон, за да се разберат хранителните вериги в изследваните райони.
По съвместния проект на Техническия университет - София и Висшето военноморско училище във Варна за втора година беше измерено влиянието на лъчите на слънцето върху йоносферата чрез антена, която постоянно приема смущения, каза капитанът на българския изследователски кораб, посочи капитанът.
През тази година отново успяхме да открием останки от самолета, претърпял катастрофа преди 50 години на полуостров Бърнард, разказа още Радко Муевски.
Той припомни, че основната задача на НИК 421 е доставката на материали, оборудване, логистично осигуряване на базата във всички направления. През тази година до Антарктика сме доставили около 80 тона провизии, различни товари и наобратно транспортираме около 10 тона, посочи кап. Муевски. Той добави, че след приключване на голяма част от дейностите от базата към плавателния съд са били транспортирани отпадъци и ненужни, стари и амортизирани оборудвания за връщане в България.
Транспортирахме и материали за дострояването на новата сграда, която беше построена на базата. Това са лаборатории, съвместно с ОАЕ - сеизмична и метеорологична, съобщи той. По думите му сградата вече се използва напълно оперативно. Тази година транспортирахме оборудване за двете лаборатории, така че да могат да бъдат функционални за нашите учени през следващите сезони, добави капитанът.
Кап. Радко Муевски отбеляза, че друга задача на кораба е да транспортира личен състав. През тази година над 200 учени и логистици са били извозени от базите между Ливингстън и Кинг Джордж, остров Дисепшън и остров Гринуич. Той посочи, че тази година осигуряват и транспортирането на огромно количество проби от Антарктика към България.
Капитанът на българския научно-изследователски кораб разказа, че местите обитатели винаги са в близост до районите, в които учените работят. Животните са доста любопитни и те идват да ни изследват по някакъв начин, коментира той и разказа за пингвин, който два пъти в рамките на една минута се качил при тях в една от лодките.
В Южния залив са изследвани популациите на леопардовите тюлени, като това е съвместен американски и португалски проект. Заливът може да бъде преименуван на Леопардовия залив, защото има над 36 представители на този вид, които са доста голяма популация, коментира кап.Муевски.
На връщане в Комодоро Ривадавия отново бяхме посрещнати от българската общност, затвърдихме традициите да носим подаръци, така че те да се чувстват още по-близо до България. Бяхме посрещнати с българския химн, разказа капитанът и добави, че българската група там ги е поздравила с народни песни.
За първи път посетихме пристанище Сантос през тази година, където дойде българската общност от Сао Пауло и над 25 българи посетиха кораба и на борда отбелязахме националния празник – 3 март, посочи той.
Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) се завърна днес от четвъртото си плаване до Антарктида, с което завърши 34-тата българска полярна експедиция. Той бе посрещнат с военен ритуал на Морска гара във Варна. На събитието присъстваха служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, началникът на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. Калин Калинов, председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, посланикът на Украйна Олеся Илашчук, посланикът на Франция Мари Дюмулен, областният управител на Варна Атанас Михов, заместник-кметовете на Варна Илия Коев и Снежана Апостолова.