Традиционният местен обичай "Муфканица" ще се състои на 11 февруари в пловдивското село Царимир

Традиционният местен обичай "Муфканица" ще се състои на 11 февруари в пловдивското село Царимир. "Муфканица" е местен обичай с над 100 годишна история, разказа пред БТА Диана Стайкова, секретар в Народно читалище „Архангел Андонов“ село Царимир.
Това е обединяващ традиционен фолклорен празник за селото. Той е и предвестник на пролетта и на новата стопанска година. Всяка година на 11 февруари , когато православната църква почита свети Власий - светеца покровител на едрия рогат добитък и на домашните животни, в Царимир се празнува „Муфканица“ или „Деня на волското здраве". Нарича се така, защото от стари времена волът се използвал и служел за всичко в живота на селския човек, с него селяните са орали, сели, превозвали стока.
Подготовката за празника започва още от предния ден, когато млади мъже събират дърва и ги струпват на мегдана на селото за огън, продължи разказа си Диана Стайкова.  В деня на празника огънят се запалва от най-възрастния и ранобуден стопанин. След като погори малко, се прескача за здраве на животните. Правят се два огъня: един по-висок и втори по-малък, за да може и децата да го прескачат. На този ден огънят е важен, защото неговото значение е да пречисти, да прогони лошото и да дари светлина и здраве.
На този ден животните не се изкарват на паша, в къщи са, не се изкарват за работа и първият залък хляб е за тях. Мъжете пък излизат на раздумка  и се черпят с вино и ракия, а пък жените в този ден също стават рано, за да омесят пити, които по-късно през деня ще раздават за здравето на животните и хората. При раздаването се изричат и благопожелания и от този, който дава и този, който взема „Таз година едно теле, догодина две-три“, „Колкото звезди на небето толкова зърно в хамбара“, като характерният поздрав на този ден в Царимир е „Муууу“ и означава „благодаря“. Празникът на мегдана е съпроводен под звуците на българска народна тракийска музика, а деца от различни възрасти пресъздават игрите от детството на баба и дядо, като „Тунел“, „Топ“, „Пускам, пускам кърпичка“ и др. 
Друго характерно на този ден е в разгара на игрите и хората около огъня да се краде най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена. В стари времена момите са ходили с кобилица и менци за вода, а на чешмата обикновено имало момци, които ги задявали, пресрещали, отпивали им от водата. Някой ерген, който е харесал определена мома й взимал китката от плитката, напивал й водата и срамежливо си обещавали, че ще се хванат заедно на хорото един до друг. По-късно те наистина се хващали заедно на хорото, като таен знак от ергена, който предварително с верни другари е осигурил кон и каруца, грабва момата от хорото и я отвежда вкъщи. А пък майката на момичето, като разберяла всичко, си скубела косата и от радост и от мъка, че детето й е вече откраднато и женено . 
Празникът продължава до късно вечерта на мегдана в центъра на Царимир с всеобщо веселие. Този ритуал „Краденето на мома“  се спазва и в днешно време, като сега също е предварително организирано, за да се спазва традицията, сподели още Диана Стайкова.