Тракийски културни пластове са открити на хълмовете Царевец и Трапезица, каза д-р Иван Църов, директор на РИМ-Велико Търново

Осмия подвиг на Херакъл върху сребърен киликс, открит край Къпиново, представя Регионалният музей във Велико Търново в музея „Дж. Пол Гети“.
Регионалният исторически музей във Велико Търново представя сребърен киликс с позлатена гравирана сцена, изобразяваща митологичния подвиг на Херакъл над тракийския цар Диомед в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Дж. Пол Гети“, Лос Анджелис, САЩ, каза за БТА директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов. Експонатът е част от находките, открити в землището на великотърновското село Къпиново при спасителни археологически дейности през 1987 година. Тракийски културни пластове са открити на хълмовете Царевец и Трапезица, но не са проучени детайлно. , каза директорът на музея.
Пред БТА д-р Църов разказа как е открито съкровището край село Къпиново и какво представлява киликса и защо организаторите избират точно него за експозицията в музея "Гети".
Какво представлява киликсът?
Киликсът е чаша за ритуално пиене на вино по време на пир, а пировете са един от основните начини за комуникация между тракийските аристократи в онези времена, посочи д-р Църов. Всеки местен династ е имал свита от приближени и чрез пиршеството показвал благоразположението си към поканените. Именно този киликс е бил част от сервиз за пир на един от тракийските династи, обитавали района на днешното село Къпиново, което се намира в Предбалкана, северно от Стара планина. Хипотезата е, че става дума за ритуално „погребение“ на съдове, осъществено след голямо събрание с участието на управниците на живеещите в съседство племенни групи. Другите елементи от находката потвърждават тази хипотеза.
Как е открито тракийското съкровище край село Къпиново?
Съдът, част от целия ансамбъл, е открит при изравнителни дейности в двора на една от почивните станции в местността Стубел. Това е била бивша станция на Завода за радиотехническа апаратура. След като работниците откриват част от предметите през май 1987 година, започват аварийни разкопки под ръководството на проф. Диана Гергова в продължение на две години. Открити са още малка сребърна фиала, която също се е използвала при ритуали, златен накит от преплетени синджирчета, на които висят девет стилизирани жълъда, три стилизирани бадема и една малка амфора. Именно този накит е централната част на съкровището, но той не е включен в експозицията за музея „Гети“. Накитът се поставял върху главата на жена и при нейните движения е звънял с тих звук, елегантен намек за аристократизма на неговия носител.  Съкровището е показвано в САЩ, Япония, Франция и на други места по света и продължава да изумява с прецизната изработка, направена от неизвестен майстор преди 25 века. Открити са и няколко големи бронзови съда, като реставрацията на единия продължава и днес, защото е силно повреден. Тези дарове са били ритуално погребани под една малка могила след приключване на ритуалното събрание на династите, управляващи околните територии. Те са поставили и надпис на гръцки върху камък, който в превод означава „Събрание“. Това е косвено доказателство, че става дума за пир, в който участниците са обсъждали политически или дипломатически дела. 
Резултатите от разкопките през 1987-1988 година все още не са публикувани
Резултатите от разкопките все още не са публикувани, но някои от предметите са участвали многократно в изложби, както у нас така и в чужбина. Избраният киликс за участие в изложбата в Музея „Гети“ е бил част от общи изложби, посветени на тракийското наследство във Франция, Италия, Холандия, САЩ и на други места. Трябва да се подчертае, че той е реставриран, защото е бил частично смачкан от машината, която е изравнявала терена, едната от двете дръжки не е открита и е от днешен материал, поставена от реставраторите. Друга история от това време е свързана с усилията на един от работниците на полето, който тръгнал да „излъсква“ съда със сода и така компрометирал част от позлатата върху гравюрата на дъното на съда. Там е гравирана сцена с позлата, изобразяваща митологичния осми подвиг на Херакъл- победата над тракийския цар Диомед. Според повествованието, Херакъл откраднал хранещите се с човешко месо силни и красиви коне на вожда на бастоните и ги откарал на кораба си. В започналата битка Диомед бил победен. Конете избягали в планината Ликайон и били разкъсани от диви зверове. Киликсът е изработен в елинско ателие и попада при местните траки като дар или военна плячка. Височината на съда е 4,1 см, диаметърът – 13 см, а теглото 187, 52 гр.  Датировката му е от IV век пр.н.е.
Изборът точно този предмет от съкровището да бъде показан в изложбата в Лос Анджелис е на организаторите
Изборът точно този предмет от съкровището да бъде показан в изложбата в Лос Анджелис е на организаторите. Може би причината е, че точно митологичната сцена е изобразена върху киликса. Все пак подвизите на Херакъл са 12, и предположението е те да бъдат представени в колекцията в различни изображения. Поне още пет експоната от секцията, посветена на Тракийското изкуство в Регионалния исторически музей във Велико Търново, могат да бъдат част от изложби, представящи древната тракийска цивилизация по тези земи. Те са част от двете големи находки от времето на траките в района на Велико Търново, които се съхраняват в Регионалния исторически музей. Това са съкровищата от землището на село Къпиново и от  погребението на тракийски аристократ в района на село Големаните, което се намира на около 35 километра западно от Къпиново. 
Открити са случайно, но представляват цялостни комплекси, което е най-ценно за археолозите. В целия предпланински район, както и в равнинната част, има множество податки, че тук е имало добре развита тракийска цивилизация. Доказателство са могилите, които са характерни за културата на траките. Тракийски културни пластове са открити на хълмовете Царевец и Трапезица, но не са проучени детайлно.  Няколко тракийски погребения са открити при разкопките на ранновизантийската базилика в местността Френкхисар. Причината е, че през годините акцентите в археологическите проучвания край Велико Търново са насочени приоритетно към Средновековния период на старата българска столица.
Територията на днешната Великотърновска област е била етническата и културна граница между различни тракийски племена
Територията на днешната Великотърновска област е била етническата и културна граница между различни тракийски племена - кробизите, които живеят на запад от река Янтра и гетите, които обитават източните брегове, а реката е била естествена граница. Тракийското име на Янтра е Атриус, което означава бързоструйна. Това е един от малкото известни топоними от времето на траките, подчерта Иван Църов.
Накратко за Регионалния исторически музей във Велико Търново
Регионалният исторически музей във Велико Търново е създаден преди 153 години. В колекцията на музея има около 260 хиляди културни  ценности. Най-силно застъпен е столичният период на средновековния Търновград, с около 3000 експонирани предмета, които са малка част от колекцията артефакти. Всяка година след осъществени археологическите разкопки, фондът се обогатява с още около 1000 предмета, предимно монети и керамика. 
Музеят е най-големият в България, включва 31 обекта и експозиции, обхващащи всички етапи от историята по българските земи, които годишно се посещават от около 500 хиляди посетители, посочи д-р Църов. 
 
Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата „Древна Тракия и античния свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Дж. Пол Гети“, Лос Анджелис, САЩ. Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.