Трябва да има закон за доброволчеството, заяви за БТА директорът на БЧК - Ловеч

Доброволците са хора с големи сърца, които носят надежда, дават от себе си искрицата топлина на всеки, който има нужда. В кризисни моменти най-много се ражда нуждата да даряваш. Това каза в интервю за БТА Цветомира Георгиева, директор на Областния съвет на Българския червен кръст (БЧК) в Ловеч, по повод днешния Международен ден на доброволеца.
По думите ѝ доброволците от червенокръстката организация изпращат тежка година с много ситуации на хора в нужда, но пък и с различни реализирани инициативи със своите партньори от Центъра за работа с доброволци към Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“, сдружение „Знание“ и Народно читалище „Изкуство 2022“.
Георгиева е от 15 години доброволец. „Доброволчеството означава, че даряваш нещо от себе си, а аз имах нуждата да правя добро. Това ми помогна да подобря себе си като човек. Станах много по-толерантна, спокойна, хрисима, повече гледаща с надежда в нещата. Винаги има изход. Това, което видях последните години – ковид, война, всичко, което се случва и в нашата държава, е, че точно в такива кризисни моменти се ражда онова българско чувство да даваш, да даряваш, да бъдеш полезен“, посочи Георгиева.
По думите ѝ именно в тези трудни години БЧК търсят все повече доброволци, които искат да бъдат в помощ на някого.
„След ковид много от нас осъзнаха, че доста простички неща са ни нужни, за да съществуваме, за да сме хора и да си помагаме – нещо, което бяхме позагубили“, коментира Цветомира Георгиева.
Като най-трудни моменти през годините тя определя срещите с деца в риск или с детска церебрална парализа. „Пряко сме били в домовете им не просто, за да дадем подаръчето, а за да кажем на този човек, че той е част от всички други. Смесени чувства са това - той се радва на факта, че някой е дошъл и го е уважил. По същия начин и с възрастните хора, когато им носим храни вкъщи. Хора, които са самотно живеещи, гледките, които сме виждали, са неописуеми. Все повече и повече, за съжаление, са тези хора“, добави Георгиева. 
Всяка година се увеличават хората в нужда
Само за две години са се увеличили с четири хиляди хората, които са се възползвали от хранителната програма на БЧК - от 8000 вече са 12 000 души в Ловешка област. 
Ние сме хора, които носят надежда. И винаги трябва да сме усмихнати, дори когато ни боли. Искрата надежда и усмивката на тези, на които сме помогнали, ни крепи да продължим напред, категорична е Георгиева. 
По думите ѝ много често самите деца, които стават доброволци, имат своята семейна драма. Търсят утеха с това да правят добро, за да могат те самите да продължат напред. 
„Доста се променят. С всяка изминала година придобиват самочувствие, че могат да продължат, да се справят, да сбъднат мечтите си. Доброволците на БМЧК намират добра реализация навсякъде, защото с дейностите, които се занимават, а те са във всички социални сфери, имат опит и най-малко креативност за работа с хората“, каза още директорът на БЧК. 
Трябва да има закон за доброволчеството
Тя е категорична, че трябва да има закон за доброволчеството, защото това е сигурност както за работещите доброволци, така и за техните работодатели.
Това да си доброволец в Европа е гордост. Има клаузи, според които ако бъдат извикани при бедствие, няма да бъдат спрени от техните ръководители. 
От друга страна, това е тип развитие на тези хора, така че с тяхното обогатяване на знания, умения те също могат да допринесат и в учреждения, в които работят, счита Георгиева. 
Всеки човек има правото да бъде доброволец и той трябва да знае своите права и своите задължения. Затова необходимостта в България от такъв закон е голяма, каза директорът на БЧК-Ловеч. 
Активните доброволци към БЧК в Ловешка област са 278, а членовете са над 2500. 
В различни каузи обаче ловешката червенокръстка организация си партнира и с други неправителствени организации като Центъра за работа с доброволци към Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“, сдружение „Знание“.
Албена Йончева е координатор на Центъра за работа с доброволци и доброволец от 17 години. Според нея всеки, който се занимава с доброволчество, го носи вътре в себе си и го преоткрива при някаква ситуация или инициатива. „Това ми носи изключително удовлетворение, защото, освен че даваме радост за младите и децата, с които работим, пред очите ни младежите доброволци израстват. Винаги съм се гордяла с тях, защото виждам, че те стават невероятни млади хора, които помагат, дават идеи, напътствия за по-добро“, каза за БТА Йончева. 
Инициативите, в които се включват доброволците , с които тя работи, са насочени към четенето, книгата, образованието, но и игрите. „Дейностите ни са насочени към младите и подрастващите. Работим с деца и в детските градини. Обичаме да четем приказки с тях, да играем, да моделираме, да се забавляваме. Вече 17 години организираме и „Забавно лято“, с което сме гостували на всички общини в областта“, разказа Йончева.
Тя отбеляза, че много от нещата, които правят, са заедно с БЧК, със сдружение „Знание“ и това е нещо, което ги сплотява във времето. „Ние успяхме да станем не само партньори, но и добри приятели, да се подкрепяме. Това е нашият пример, който даваме на доброволците  - да знаят, че нещата се случват, когато сме заедно и помагаме на другите“, заяви още Йончева.
Няма бивш доброволец, това е за цял живот
Според нея доброволците трябва да са с добро сърце, активни, позитивни, усмихнати и креативни - всичко това, което си мечтаем младите хора да носят. Хубавото е, че запали ли се тази искрица, пламъчето в тях остава за цял живот. Няма бивш доброволец, това е за цял живот. 
Според Ралица Попова от сдружение „Знание“ доброволчеството е да даряваш, без да чакаш някаква отплата, без да очакваш награда за това. 
„Хората усещат, че живеят по-трудно и по-бедно отпреди и може би ние даряваме някаква надежда, че това може да се промени. Неправителствените организации би трябвало да са създадени, за да преодоляват някакъв проблем. Сдружение „Знание“ не е изключение от това. Ние основно се занимаваме със знание, образование, със социално включване. Запълваме нишите, които държавата или бизнесът не могат. Няма кой да се занимава с малък на брой деца, които са в някакво много отдалечено село, където няма детска градина, училище, социална услуга, която да се грижи за тях. В такива ситуации, ако няма неправителствени организации и доброволци, просто никой няма да се сети за тях“, заяви Попова. 
Тя се гордее с факта, че успяват да привличат експерти доброволци от района и от по-големите градове, което в днешно време е трудно. 
И трите доброволки са категорични: „Ако си дал, не си живял напразно, но ако искаш да изпълниш и други животи, трябва да станеш доброволец“.