Самият той се чувства по-добре в своя свят, в който за него е важен процеса на работа. „Дали ще се хареса творбата или не няма значение, щом на мен ми е интересно, значи ще я направя. Рисувам първо за себе си, не се съобразявам с някакви конюнктури и така би трябвало да е с всеки художник. Трябва да си различен, това е най-хубаво на този свят“, сподели Чолаков.
Той казва това и на студентите си в Шуменския университет, където преподава от 25 години. Убеден е, че младите хора са свестни и се опитва да ги мотивира да създават провокации, да им бъде интересно това, което правят, и да възпитат и другите занапред така. „Казвам им, че трябва да бъдат, каквито искат, не да повтарят нас. Да бъдеш индивидуалност, това е важното“, каза той.
През периода 1983-1993 г. Чолаков участва в няколко арт акции и инсталации, за които няма съхранени фото и видео материали или публикации в медии. Повечето са били измислени с неговия много добър приятел Димитър Грозданов в тяхното общо ателие в София. „Тези акции бяха възможни в Търговище, защото явно в провинцията имаше по-малък контрол, а и там имах подкрепата на секретаря на партията, племенник на Пенчо Кубадински. Той стоеше зад нас и осигуряваше материали, което му коства отстраняване от Централния комитет на партията“, спомня си Чолаков.
Първата инсталация, която прави, е „Завързаните камъни“ заедно със Златка Дъбова и Едмонд Демирджиян на международен пленер във Финландия. В една стая свързват камъни с въжета за портрети на участници в пленера, за да покажат връзките, които се образуват между художниците. Следват „Пътеката“ в Търговище с участието на колеги от страната, в която Грозданов опакова автомобил. В Благоевград Чолаков прави „1, 2, 3, 4, 0“ с керамични тухли, които образуват формата на кръст с идеята, че от кръста (нулата) започваш всички наново, обясни художникът. Заснета на видео е акцията „Гърмящата живопис“, но впоследствие записът е изгубен. В нея участват музикантите Йълдъз Ибрахимова, Огнян Видев и Теодосий Спасов, които импровизират пред бяло платно, зад което се взривяват завързани балони с бои. Пиротехниката била направена от специалист от Киноцентъра, но била толкова силна, че изплашила певицата, спомня си авторът. След това отново с Димитър Грозданов в библиотеката в Търговище създават „Гърмящата графика“, при която „взривяват“ тушове върху хартия, дълга двадесет метра. В изложбата във Варна е показана възстановка на инсталация на Чолаков, почит към Владимир Димитров - Майстора. Тя представлява червен плюш, който се спуска от стената върху земята. На него е окачена икона, а под нея са пръснати ябълки, и всеки, който се наведе да си вземе плод, се покланя на иконата. Димитър Чолаков сподели, че по-късно е спрял да прави акции и инсталации, защото са станали масови и по тази причина за него вече са били безинтересни.
Проф. Димитър Чолаков гостува във Варненската галерия с част от произведенията от изложбата си в галерия „Райко Алексиев” в София, за която бе удостоен с наградата за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора, която счита за най-голямото отличие у нас. Поканата към него от страна на директорката на културния институт Доротея Павлова е отдавна. Чолаков сподели, че за него Варненската галерия е сред трите много стойностни в България заедно с "Квадрат 500" и галерията в Кюстендил. „Варна винаги е била специално място за мен. Всички художници тук са ми приятели. Правил съм много изложби в града, работих дълги години с галерия „Теди“ на Йорданка Торнева, още от създаването й“, припомни той.
Заедно с платната от „Райко Алексиев“, Чолаков представя и нови творби от последните няколко месеца, както и по-стари. За първи път публиката ще види картината „Нощен дъжд“ от 1987 г., която е рисувана с Димитър Грозданов в София. Изложени са и мащабни творби върху плюш, каквато има в "Квадрат 500" със заглавие „Един далечен град“. Има и работи върху шкурка и дърво, които са съзвучни с философията на автора да рисува върху това, което е най-близо до него. За техниката върху плюш той казва, че е интересна, защото с времето материалът избледнява и картината се променя. „Аз мислех, че съм измислил това, но се оказа, че великият Пиер Бонар има много картини върху плюш и аз го научих, след като бях направил случайно една работа“, сподели Чолаков. Зрителите ще видят и три платна от цикъла с ангели, които са разноцветни, защото според автора всеки сам избира какъв ангел да отнесе душата му.
Димитър Чолаков е роден в Попово. Завършил е "Живопис" в Националната художествена академия в класа на акад. Светлин Русев. От 1990 до 2013 г. е директор на Художествена галерия „Никола Маринов“ в Търговище. През 1999 г. специализира в Cite des Arts в Париж. Има над петдесет самостоятелни изложби в България и в чужбина, участва в повече от сто международни изложби, пленери и симпозиуми. От 2006 г. е професор по живопис в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Изложбата на Димитър Чолаков във Варна се открива тази вечер и ще може да се разгледа до 20 август.