Целта на артиста е да съумее да създаде ново визуално пространство. Да повтаряш това, което е направил Създателят, е много по-лесно, а и има вече технологии, които го правят съвършено. Ние трябва да измислим нещо, което не съществува, един нов свят, а това хич не е лесно. Моцарт е казал, че не са важни тоновете, а паузата между тях. Всъщност целият живот е изграден върху ритъма, а за да го има, трябва да има пауза, иначе няма ритъм, няма живот. Това каза пред БТА художникът проф. Димитър Чолаков, който открива тази вечер самостоятелна изложба живопис във Варненската градска художествена галерия „Борис Георгиев“.
Самият той се чувства по-добре в своя свят, в който за него е важен процеса на работа. „Дали ще се хареса творбата или не няма значение, щом на мен ми е интересно, значи ще я направя. Рисувам първо за себе си, не се съобразявам с някакви конюнктури и така би трябвало да е с всеки художник. Трябва да си различен, това е най-хубаво на този свят“, сподели Чолаков.
Той казва това и на студентите си в Шуменския университет, където преподава от 25 години. Убеден е, че младите хора са свестни и се опитва да ги мотивира да създават провокации, да им бъде интересно това, което правят, и да възпитат и другите занапред така. „Казвам им, че трябва да бъдат, каквито искат, не да повтарят нас. Да бъдеш индивидуалност, това е важното“, каза той.
През периода 1983-1993 г. Чолаков участва в няколко арт акции и инсталации, за които няма съхранени фото и видео материали или публикации в медии. Повечето са били измислени с неговия много добър приятел Димитър Грозданов в тяхното общо ателие в София. „Тези акции бяха възможни в Търговище, защото явно в провинцията имаше по-малък контрол, а и там имах подкрепата на секретаря на партията, племенник на Пенчо Кубадински. Той стоеше зад нас и осигуряваше материали, което му коства отстраняване от Централния комитет на партията“, спомня си Чолаков.
Първата инсталация, която прави, е „Завързаните камъни“ заедно със Златка Дъбова и Едмонд Демирджиян на международен пленер във Финландия. В една стая свързват камъни с въжета за портрети на участници в пленера, за да покажат връзките, които се образуват между художниците. Следват „Пътеката“ в Търговище с участието на колеги от страната, в която Грозданов опакова автомобил. В Благоевград Чолаков прави „1, 2, 3, 4, 0“ с керамични тухли, които образуват формата на кръст с идеята, че от кръста (нулата) започваш всички наново, обясни художникът. Заснета на видео е акцията „Гърмящата живопис“, но впоследствие записът е изгубен. В нея участват музикантите Йълдъз Ибрахимова, Огнян Видев и Теодосий Спасов, които импровизират пред бяло платно, зад което се взривяват завързани балони с бои. Пиротехниката била направена от специалист от Киноцентъра, но била толкова силна, че изплашила певицата, спомня си авторът. След това отново с Димитър Грозданов в библиотеката в Търговище създават „Гърмящата графика“, при която „взривяват“ тушове върху хартия, дълга двадесет метра. В изложбата във Варна е показана възстановка на инсталация на Чолаков, почит към Владимир Димитров - Майстора. Тя представлява червен плюш, който се спуска от стената върху земята. На него е окачена икона, а под нея са пръснати ябълки, и всеки, който се наведе да си вземе плод, се покланя на иконата. Димитър Чолаков сподели, че по-късно е спрял да прави акции и инсталации, защото са станали масови и по тази причина за него вече са били безинтересни.
Проф. Димитър Чолаков гостува във Варненската галерия с част от произведенията от изложбата си в галерия „Райко Алексиев” в София, за която бе удостоен с наградата за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора, която счита за най-голямото отличие у нас. Поканата към него от страна на директорката на културния институт Доротея Павлова е отдавна. Чолаков сподели, че за него Варненската галерия е сред трите много стойностни в България заедно с "Квадрат 500" и галерията в Кюстендил. „Варна винаги е била специално място за мен. Всички художници тук са ми приятели. Правил съм много изложби в града, работих дълги години с галерия „Теди“ на Йорданка Торнева, още от създаването й“, припомни той.
Заедно с платната от „Райко Алексиев“, Чолаков представя и нови творби от последните няколко месеца, както и по-стари. За първи път публиката ще види картината „Нощен дъжд“ от 1987 г., която е рисувана с Димитър Грозданов в София. Изложени са и мащабни творби върху плюш, каквато има в "Квадрат 500" със заглавие „Един далечен град“. Има и работи върху шкурка и дърво, които са съзвучни с философията на автора да рисува върху това, което е най-близо до него. За техниката върху плюш той казва, че е интересна, защото с времето материалът избледнява и картината се променя. „Аз мислех, че съм измислил това, но се оказа, че великият Пиер Бонар има много картини върху плюш и аз го научих, след като бях направил случайно една работа“, сподели Чолаков. Зрителите ще видят и три платна от цикъла с ангели, които са разноцветни, защото според автора всеки сам избира какъв ангел да отнесе душата му.
Димитър Чолаков е роден в Попово. Завършил е "Живопис" в Националната художествена академия в класа на акад. Светлин Русев. От 1990 до 2013 г. е директор на Художествена галерия „Никола Маринов“ в Търговище. През 1999 г. специализира в Cite des Arts в Париж. Има над петдесет самостоятелни изложби в България и в чужбина, участва в повече от сто международни изложби, пленери и симпозиуми. От 2006 г. е професор по живопис в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Изложбата на Димитър Чолаков във Варна се открива тази вечер и ще може да се разгледа до 20 август.