Целта на културните маршрути е да създават връзка между хора, традиции и културни практики, каза Ирена Тодорова от ЮНЕСКО

Културните маршрути не са просто мрежа от места и природни забележителности, а са комплексни пространства, които създават връзка между хора, традиции и културни практики. Това каза д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО по време своята пленарна лекция „Живото наследство като ресурс за развитие на културни маршрути: ролята на ЮНЕСКО" в Пловдив. Лекцията е част от националното информационно събитие „Културни маршрути - България 2026". Според нея успешното функциониране на културните маршрути зависи не толкова от броя на паметниците, колкото от способността им да включват местните общности и живите културни практики.
Тодорова напомни, че първият документ, който поставя общностите като централни, е Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО от 2003 година. Тя посочи, че България е пионер в подписването на Конвенцията, но изрази мнение, че е необходимо държавата да започне да я прилага по-последователно. Тодорова отбеляза, че в България има няколко града, които комбинират успешно опазването на живото наследство с културната си идентичност и допълни, че е изключително важно Конвенцията да бъде припозната и от местните власти. 
По думите ѝ целта на културните маршрути е да предават паметта на поколенията. Тя допълни, че това влияе и върху икономиката на регионите и подчерта, че от изключителна важност е ролята на музеите и читалищата. Българските институции и Министерството на културата, трябва да разберат колко ключови за нас като нация и общност са българските музеи и да помислят за финансиране, да повишат капацитета и да ги направят места за социализация, заяви Ирена Тодорова и подчерта, че държавите, от които страната ни трябва да взима пример, пазят своята културна памет именно чрез музеите. Именно те „създават предпоставка живото наследство да е отвъд витрината, да се практикува и предава на поколенията“, посочи тя. 
Като пример в лекцията си Тодорова посочи Европейския културен маршрут „Кирил и Методий“, който може да се развива от маршрут на исторически обекти към маршрут на живата култура чрез включване на теми като преславската рисувана керамика, традициите в лозарството и винопроизводството в Североизточна България, местния фолклор, кулинарното наследство на Шуменския регион, старобългарската калиграфия и различни образователни инициативи. Тя отбеляза още, че е необходимо традициите да се осъвременяват. Не трябва да се отделяме от автентичния характер, но трябва традициите и тяхното представяне да са адекватни на времето, в което живеем.
Тодорова обърна внимание и на предизвикателствата пред държавните политики по опазване на нематериалното наследство. Тя отбеляза, че трябва да се внимава традициите да не се комерсиализират и опорочават. В страната ни има региони, които се обезлюдяват и, ако искаме да опазим живите традиции, тук е ролята на дигиталните технологии, които да онагледят тези практики и те да останат в паметта на държавата, допълни Ирена Тодорова. 
Събитието се организира от Кирило-Методиевския научен център при БАН и Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, с подкрепата на Министерството на туризма, Държавния културен институт към Министъра на външните работи, Община Пловдив и Националното сдружение на общините в Република България. БТА е медиен партньор на форума.