Църквата „Св. Архангел Михаил“ е част от духовното съкровище на разградското село Побит камък

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е част от духовното съкровище на разградското село Побит камък. Построена през 1858 г. с дарения от населението и после през годините достроявана, тя сега е паметник на културата, който учудва с добре изписаните и издържали изпитанието на времето икони и иконостас, разказа за БТА Гергана Георгиева. Тя е клисарка на храма и се грижи от седем години насам за поддръжката му.
Георгиева обясни, че село Побит камък е заселено през 1800 г. от будни балканджии, дошли от Габровския и Тревненския балкан. Селото получило наименованието си от побития камък в центъра на населеното място, който и до днес е запазен. 
През 1858 г. хората в селото решили да се построи църква, но за това било необходимо разрешение от султана. Според съставителите на книгата „Исторически очерк за село Побит камък“ не е известно как се е получил султанският ферман, наречен още императорска тура. Той е бил написан с арабски букви на голям рисувателен лист. Най-отгоре в средата на листа е нарисуван султански герб и под него е текстът, посочват издателите на книгата. 
Гергана Георгиева разказа, че за изграждането на храма е започнало събирането на средства от населението. Възникнали разногласия за мястото на църквата, но надделяло предложението тя да бъде построена в част от дворното място на дядо Станчо, което той подарил за тази цел. В строителството участвали всички майстори от селото. Църквата изградили от дялани камъни, като тя била завършена само за една година. Вътрешната украса и иконостасът били дело на тревненския зограф Цаньо Захариев. Това личи от подписа, оставен на една от иконите, където е написано „Рукою Цаню Захариюв от Трявна 1868 г.".
Гергана Георгиева обясни, че църквата е трикорабна, като в първата част е олтарът, после е помещението за миряни, а третата част е за извършване на курбани, чествания, помени. По думите на клисарката Божият дом впечатлява с това, че е изпъстрен както с православни, така и с езически орнаменти. Има слънца, орли, които са заимствани от тракийската митология. „Църковният иконостас е също много красив. Той не е реставриран, а е в автентичния си вид и до днес, изрисуван от тревненския зограф Цаньо Захариев", посочи клисарката.
Тя разказа още, че в началото местните вярващи са били призовавани в църквата с удари на чукчета върху клепало. По-късно, през 1905 г. , в църковния двор била построена четиристенна каменна камбанария с традиционния дървен купол. През 1935 г. тя е надстроена в осмостен с островръх покрив, покрит с ламарина. Георгиева обясни, че през 2018 г. с помощта на отпуснати от държавата средства е извършен цялостен ремонт на покрива и частичен на камбанарията. Тя добави, че във връзка със 160-годишния юбилей от създаването на местния храм, църковното настоятелство, подпомогнато от дарители, е заменило с нови прозорците от предната част на салона на храма. Изградена е и паметна плоча на първия енорийски свещеник отец Георги Богданов с бюст, представящ го в трите му битности – учител, хъш и свещеник.
В двора на храма се намират надгробни плочи на свещеници, служили в него през годините, както и на хора, подпомогнали строежа на църквата или участвали в самия църковен живот в селото. Издадена е книга за църквата и за първия свещеник с автор проф. Петър Ненов, който е родом от Побит камък и е праправнук на първия официален свещеник поп Георги Богданов, отбеляза Георгиева. 
Понастоящем в храма служи свещеникът Васил Василев. Желанието на църковното настоятелство е храмът им да стане по-оживен и посещаван. „С намаляване на населението по-малко хора идват в църквата, тя се оживява единствено по време на големи празници“, каза с нотка на тъга Гергана Георгиева. Според нейни наблюдения обаче дори и да е само по празници все повече млади хора посещават богослуженията на големи празници.
„Човек е така устроен, че отива към църквата винаги, когато има някакво тежко преживяване и търси упование, надежда, моли за помощ Бог. Живеем в тежки времена и затова всички търсим Бог, няма към кого друг да се обърнем“, заяви Георгиева. Тя призова миряните и жителите на селото да намерят корените си, да се уповават на Бога, да имат силна вяра и да вършат повече добри дела.