Учени и производители обсъдиха в Казанлък защитата на българското розово масло

В Казанлък бяха представени резултатите от първите шест месеца на изследването на състава на розовото масло, по което работи екип от учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски" във връзка с европейския Регламент за класификация, етикетиране и опаковане на химикали (CLP). Изследването е инициирано от Община Казанлък, а резултатите представи проф. Иван Бъчваров. На срещата присъстваха розопроизводители, търговци и граждани, които дискутираха рисковете, пред които регламентът поставя бранша.  
Знаете, че битката за спасяване на статута на розовото масло не е приключила, защото регламентът, който беше поправен с внесения доклад от Европейския парламент дава срок от четири години, в който да се преразгледа и анализира отново съставът на розовото масло и да се определи наистина дали то има биологичен характер, смес ли е и какво е въздействието му върху човешкия организъм, обясни пред журналисти кметът Галина Стоянова. 
"Говорим за защита, която трябва да се представи пред Европейския парламент и Европейския съвет след две години. До този момент, тъй като най-заинтересованите страни са тук, в Долината на розите, ние като Община се възползвахме от контактите си в Софийския университет чрез проф. Иван Бъчваров, който е ръководител на лабораторията на Физическия факултет на университета и възложихме анализ, научна разработка за това какво представлява розовото масло като състав и какво е влиянието му върху човешкия организъм, за да можем, когато регламентът се внесе за преразглеждане, да имаме готова научна база, с която да спорим и да доказваме биологичния характер на маслото", посочи тя. 
Според проф. Бъчваров е хубаво гражданите на ЕС да са информирани за състава на продуктите, които използват, но въвеждането на този регламент може да доведе до такива регулации, вследствие на които производството на розово масло да се обезсмисли. По думите му сред целите на изследването е да се аргументира, че идеята за превръщане на розовото масло в смес от химикали не е валидна от научна гледна точка. Той обясни, че в състава на розовото масло влизат между 200 и 300 елемента, но не е правилно всеки един от тях да се разглежда поотделно. "Винаги има опасни химични елементи, но маслото не е опасно. Опасността е малко спекулативна, розовото масло като комбинация от елементи е природен продукт", заяви проф. Иван Бъчваров. И обясни, че розовото масло варира като природен продукт, а идеята на изследванията е да се докаже, че в комбинацията си то е безвредно. Трябва да докажем, че природната комбинация е различна от разглеждането на отделния химикал и да подчертаем, че няма научно изследване в ЕС, което да твърди, че розовото масло вреди на здравето, коментира още той.
По думите му резултати от изследванията ще се получават постоянно, а най-важното е, че те са инициирани от Община Казанлък навреме. "За да утвърдим истината, трябва научна доктрина, която опонентът да приеме и да бъде убеден, че подходът, който е чисто механистичен, не е правилен", отбеляза проф. Бъчваров.
Опасността от приемането на новия регламент е голям проблем, защото розопроизводството е основен поминък не само на Казанлък, а и на цялата страна, каза пред журналисти розопроизводителят Христо Стоянов. "Розата е един от основните символи на държавата ни и с приемането на новите регламенти ще изгубим много пазари, както и част от поминъка си", посочи той. По думите му има и други проблеми като недостиг на розоберачи, затруднение е и фактът, че на световния пазар българското розово масло е сред най-скъпите. "Разбира се, българското розово масло е и най-качествено, но има конкуренти като Турция, Иран, Афганистан, Казахстан, които набират сила и на международния пазар тяхната стока е с по-ниско качество, но и на много по-добра цена. А за капак на всичко, ако този регламент заработи в наш ущърб, ще бъдем обречени на фалит", заяви Стоянов.