Учители, директори и университетски преподаватели обсъдиха на среща в МОН промените в предучилищното образование

Учители, директори, университетски преподаватели и експерти от Министерството на образованието и науката (МОН) обсъдиха предложенията за промени в Наредбата за предучилищното образование, които са публикувани за обществено обсъждане. Целта на дискусията, която бе инициирана от заместник-министър Таня Панчева, е да бъдат взети най-добрите решения, които да подпомогнат учителите и са в интерес на децата, съобщи пресцентърът на МОН. 
Сред обсъжданите предложения е въвеждането на общ инструментариум, който да проследява развитието на децата в ранна възраст. И в момента в детските градини се извършва такова наблюдение, но всяка от тях използва различни критерии, което затруднява работата на учителите. Въвеждането на единна рамка не им вменява допълнителни задължения, а ги улеснява чрез система от ясни индикатори, стана известно по време на срещата. 
В разговора бяха представени различни гледни точки и становища по наредбата. „Всички предложения и становища ще бъдат внимателно анализирани, за да намерим най-добрите и балансирани решения“, каза заместник-министър д-р Таня Панчева. Тя изрази признателност към учителите за отдадеността и енергията, с които работят всеки ден, както и към университетските преподаватели за тяхната експертиза и ангажираност.
На срещата учители и директори, които са били част от пилотното изпитване на инструментариума, казаха, че проследяването на развитието на децата и сега е част от ежедневната педагогическа работа и определиха като положителна възможността да има единна рамка, която да обедини използваните в момента различни подходи. Според тях общият инструментариум би дал повече съпоставимост и увереност, че педагогическите специалисти в различните детски градини и области работят по общи критерии. Беше посочено също, че в момента учителите отделят значително време за наблюдение и проследяване на всяко дете, поради което е важно новата единна система да подпомага работата им.
Представители на университетите поставиха въпроси както по отношение на включването на инструментариума в нормативната уредба, така и за формулировката и съдържанието на част от конкретните задачи. Беше изразено и становище за необходимостта педагогическата експертиза да има ясно място при разработването и усъвършенстването на инструментите. Според участниците отделни задачи могат да бъдат допълнително прецизирани с оглед на възрастовите особености на децата и практическото им приложение в детската градина.
„Инструментариумът няма за цел да поставя диагноза или да оценява децата, а да даде на педагогическите специалисти по-ясна и обективна информация за това как се развива всяко дете, кои са неговите силни страни и къде може да се нуждае от допълнителна подкрепа“, обясни Евгения Костадинова, директор на дирекцията „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН. Тя уточни, че предложеният подход не отменя образователните направления и установената педагогическа работа в детските градини. Те остават част от предучилищното образование, а инструментариумът следва да подпомага проследяването на развитието на детето в шест основни области - двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие. По думите ѝ инструментариумът не възлага на учителите функции на психолози, логопеди или други специалисти и не замества специализираната оценка, когато такава е необходима - напротив, улеснява учителите в ежедневната им работа, без да прибавя нови задължения за тях.
Особено важен акцент е езиковото развитие и възможността още в предучилищна възраст да бъдат установявани затруднения, които могат да възпрепятстват успешното включване на детето в училище. Целта е децата в предучилищното образование да развият необходимото ниво на владеене и разбиране на българския език, така че при постъпването си в първи клас да могат пълноценно да разбират преподаваното учебно съдържание. При установени затруднения учителите ще могат своевременно да планират подходяща подкрепа и да проследят нейния резултат.
На дискусията беше разяснено и защо основните елементи на инструментариума са предложени като част от наредбата. Единната нормативна рамка цели да гарантира общ подход и критерии във всички образователни институции, вместо използването на различни методики да зависи изцяло от отделната детска градина или училище. Същевременно конкретните задачи и начинът на тяхното прилагане могат да бъдат обсъждани и прецизирани въз основа на становищата, постъпили в рамките на общественото обсъждане.
Екипът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, участвал в разработването на инструментариума, представи мотивите и научно-педагогическата основа на предложените инструменти. Беше подчертано, че те са разработени с участието на университетски преподаватели в областта на педагогиката и са предназначени за използване от учителите в естествената среда на детската градина. Задачите и наблюденията са насочени към обичайното поведение и развитие на детето, а не към представянето му в единична ситуация.
Инструментите са преминали през мащабно апробиране в 470 детски градини в страната, в което са включени 2100 деца от първа възрастова група и още толкова от четвърта възрастова група. За прилагането им са обучени и близо 500 педагогически специалисти.
От висшите училище в дискусията участваха: проф. Милен Замфиров и проф. Весела Гюрова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Маринела Михова и проф. д-р Петя Караиванова от ВТУ, проф. д-р Владимира Ангелова, проф. д-р Юрий Янакиев и д-р Николай Николов от ПУ „Паисий Хилендарски“, проф. д-р Янка Стоименова и доц. д-р Вяра Цветанова от ЮЗУ, проф. д-р Пепа Митева от Бургаския свободен университет, проф. д-р Румяна Папанчева от Бургаския държавен университет, проф. Чавдар Сотиров от Шуменския университет и проф. Генчо Вълчев от Тракийския университет. В срещата се включиха и директори и учители от детски градини - Петя Йосифова, която е и член на Управителния съвет на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, Петя Радева, Анелия Божанова, Симона Дамянова, Емануела Лозанова, Ангелина Султова и други.
На 11 август от МОН съобщиха, че предлагат да бъде въведен за първи път единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование. Промяната е част от проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, публикуван за обществено обсъждане.