Учителската професия е изключително престижна и уважавана в Африка, макар и да не е добре заплатена, каза за БТА русенката Виктория Пенева

Учителската професия е изключително престижна и уважавана в Африка, макар и да не е добре заплатена, а децата са някак по-позитивни и обичливи. Това каза в интервю за БТА в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май учителката от Русе Виктория Пенева. През тази година тя упражни професията си на изцяло доброволни начала в африканската държава Танзания.
Пенева преподава по български език, история, философия и гражданско образование в Професионалната гимназия по транспорт в Русе през последните девет години. Преди това има двугодишен опит и в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Тя казва, че пътуването до Африка е изцяло нейна идея. Определя го като най-смисленото нещо в живота си до момента, изключително полезно за себе си, децата и учителите, които е срещнала в бившата столица и все още най-голям град на Танзания Дар ес Салам.
„Отдавна исках да направя нещо подобно. Намерих просто подходящия момент в личен и в професионален план. Регистрирах се в една онлайн платформа, попълних си автобиографията, кандидатствах, преминах през онлайн интервю, одобриха ме и така заминах за Танзания“, разказва пред БТА Пенева.
Тя добави, че за част от тази своя чуждестранна практика е използвала и пролетната ваканция в училището. „Благодарна съм и на директорката на гимназията инж. Златка Рашкова, че откликна и прояви разбиране, защото аз отидох там да преподавам“, каза още Виктория Пенева.
Тя отбеляза, че едно от първите й професионални предизвикателства е било, че за разлика от Русе в Дар ес Салам тя е водила уроци на английски език в първи клас в едно от местните начални училища.
„Там са все още с черните дъски и тебешири. Записват си в едни тефтери, като старите дневници при нас. Учих ги на числа и букви на английски език. Научих ги и на малко български език – да броят до 10 и на няколко думички дори. Говорих им за някои български обичаи и празници, за начина на живот. Беше много голям опит“, отчете още учителката от Русе.
Тя добави, че сама е организирала пътуването си до африканската държава, където е имала осигурен единствено подслон в местен дом и храна. Климатът, високите температури, влажността, честото спиране на водата и електричеството са били сред първите й лични предизвикателства.
„Имах късмет да съм там точно в месеца от годината, в който има зеленина, а през останалото време е абсолютна суша и няма никаква растителност. Нямаше хладилници. Яйца, месо, всичко се продава на улицата. Движението е много натоварено, като най-разпространени са моторите и триколките. Изключително голям проблем там са и материалите за учениците. Много деца всъщност изобщо не тръгват на училище, защото семействата им не могат да си го позволят. В някои отношения все едно времето е спряло. Дори повечето хора наистина нямат часовници. Официално по-малките ученици започват в девет сутринта, а по-големите в осем, но на практика е, който когато отиде. Само си записват в една тетрадка кой е дошъл днес и кой не е. Като изключим държавните институции, там не виждат проблем в това да закъснееш за работа или пък ако не ти се ходи на работа днес, да не отидеш“, каза още Виктория Пенева.
Тя отчете, че образователната система в Танзания има определени разлики от българската.
„Те започват първи клас, когато са усвоили определени неща от детската градина. Обикновено това е на петгодишна възраст, но може и на шест или седем. Първи клас всички го завършват, независимо какво са усвоили или не. След това в края на всеки клас има изпит. Ако не го вземеш, оставаш и повтаряш. Ако втори път не успееш да се справиш, просто отпадаш от училище. Това се възприема като ангажимент и на родителите“, каза още Виктория Пенева.
Тя отчете, че по нейните наблюдения разликата в процентно съотношение на отпадналите от образователната система у нас и в Танзания не е толкова голяма, тъй като алтернативата там е децата да започнат работа отрано.
„Освен това там все още в училището и в домашни условия се използва метода с пръчката. В по-големите училища дори има класове от по 60 деца, в които всички само мълчат и слушат. Аз всъщност не съм виждала на практика да се бият децата. Тяхната теория просто е, че когато научиш някого по този начин, че нещо е лошо, той го запомня по-добре, че е лошо. Бяха много изненадани, когато им казах, че в Европа това не се използва“, отбеляза русенката.
Тя добави, че децата, които е срещнала, са се радвали на всякаква форма на внимание и са учили с желание.
„Аз бях в по-краен и беден квартал. Нямаше чинове, всички сядаха на земята. Всеки ден имаше отделен предмет, който изучаваха. Например, в понеделник беше само математика, във вторник само местния език суахили, в сряда – английски език, а петък им беше любимия ден, защото беше само за спорт и танци“, каза още Виктория Пенева.
Тя отчете още, че липсата на достъп до електронни устройства в по-ранна възраст също е решаваща за разликите, които е открила у децата в България и Танзания.
„Социалният контакт там е много по-добър между хората, не само между децата. Дори по-заможните деца там получават мобилни телефони и други електронни устройства едва, след като станат на 18 години, когато започнат да работят и да си изкарват пари“, отбеляза русенката.
Тя добави, че в представите на част от местното население животът в Европа е далеч по-различен.
„Аз бях при хора, които изповядват мюсюлманска религия. Мъжете имаха право на четири жени. Мечтата на някои от тях беше да срещнат европейка, която да ги издържаq и бяха много изненадани, като им обясних, че това няма как да се случи“, каза още Виктория.
„Смирение“ и „удовлетворение“ според нея са двете думи, които описват по най-добрия начин преживяванията й в африканската държава.
„Почувствах се наистина полезна, оценена и от обменения опит с колегите там. Мисля, че възприеха и някои от идеите ми за преподаване. Мен самата наистина това ме научи и на смирение. Разбрах, че човек може да е щастлив без онези всички модерни вещи, които от една страна улесняват живота ни, но в някои отношения ние им ставаме роби. Например, аз там живях три дни без ток и телефон и се чувствах много добре“, каза още Виктория Пенева.
Русенката добави, че е участвала в подобна обмяна на опит и по европейската програма „Еразъм“ в Италия, Испания, Ирландия и Португалия.
„В Европа системите, програмите и културите са сходни с нашите. За мен предизвикателството беше сблъсъка с друга, доста по-различна култура от нашата“, каза още тя. Пенева добави, че вече планира да натрупа подобен опит през следващата година в Индия или Япония, като отчете, че едно такова преживяване й помага и още повече да заобича учителската професия.
„Учителската професия е голямо предизвикателство и призвание. Не е за всеки, защото много деца особено в професионалните гимназии нямат стимул и мотивация. Тя не е само да си предадеш материала, а и да възпитаваш децата, да покажеш отношение към тях. Преди бях, може би, малко по-взискателна към тях и към учебния материал, а сега мисля повече и за възпитанието им и изграждането им като по-добри личности. Това е нещото, с което искам да се занимавам“, каза още Виктория Пенева.