Ненчо Ненов каза, че приема наградата с признателност за своя труд през годините, както и за труда на неговите бивши и настоящи колеги. Той отбеляза, че равносметката за изминалите години в детския ансамбъл го карат да се гордее с постигнатото. „Както във всяка професия, безспорно е имало тежки моменти, трудни периоди и дни на разочарования. Но нека всичко това да остане в миналото. Да си спомняме само хубавите моменти, а те не са никак малко“, каза Ненов. По думите му наградите са материалната част, а най-голямото удовлетворение са усмивките на стотиците деца, тяхната признателност и уважение, които среща всеки ден.
Поколения разградчани наричат корепетитора на „Лудогорче“ „чичо Ненчо“ и го помнят вечно с акордеон на рамо. Той разказа, че за първи път се докосва до този музикален инструмент през далечната 1972 г. в Детската музикална школа “Илия Бърнев“, при преподавателя Дончо Вълканов. Година по-късно започва да свири в школата на читалище „Напредък“ с преподавател Иван Цветков – Кикито. През 1974 г. вече е корепетитор на Средношколския танцов състав на Техникума по машиностроене, а от август 1983 г. досега е корепетитор в Детския танцов ансамбъл „Лудогорче“.
„Българският фолклор е голяма магия и който се е докоснал до нея, я е оставил в сърцето си за цял живот“, заяви Ненчо Ненов. Според него обаче децата трябва да се убеждават и насочват, за да се запали интерес към българския фолклор. По думите му за това важна роля имат и техните родители.
„Освен танците това, на което аз и екипът на ансамбъла учим момичетата и момчетата, е да запазят българските традиции и обичаи, и да ги предават на поколенията, защото без тях ние не сме народ“, каза още Ненов.
Той благодари на семейството си за подкрепата във всяко начинание, което е предприемал, и за вярата в него.
На себе си, на ръководителите и на възпитаниците на Детския танцов ансамбъл „Лудогорче“ той пожела здраве, творчески успехи, много нови танци и концерти в България и чужбина.