В двора на манастир „Св. св. Петър и Павел” над пазарджишкото село Паталеница расте лоза, обявена за природна забележителност

В двора на манастир „Св. св. Петър и Павел” над пазарджишкото село Паталеница расте лоза, обявена за природна забележителност. Игуменът, Архимандрит Василий, живял в обителта повече от 30 години и починал през 1977 г., свидетелствал, че стари лозари, чрез задълбочени изследвания установили, че лозата била над 500 години и била най-старата на Балканския полуостров. Размерите й били необикновени. Най- впечатляваща била дебелината на стъблото й. То имало обиколка 1,10 метра. Преди години короната била 70-80 пъти по-голяма отколкото е сега и е покривала целият двор на манастира. Но през 1978 г. силна буря счупила скелето и съборила лозата на земята. Счупил се и най-големият и плодоносен клон. Така размерите на тази столетница значително намалели. Сега в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които активно плодоносят. Лозата ражда черно грозде, с твърди зърна и то се използва предимно за приготвяне на вино, отбелязват в официалния сайт на Пловдивска света митрополия.
Идват хора от цяла България, питат къде е пътя. За нас този манастир е голямо богатство. Пред църквата има лоза, тя е най-старата на Балканския полуостров. По едно време беше започнала да засъхва, но пак се оправи. В двора се отглеждат и животни, има и елен. Виждала съм идващи чак от Северна България, каза Мария Георгиева, която живее на края на селото и близо до пътя, който води към светата обител.
Манастирът „Св. св. Петър и Павел” се намира над село Паталеница, на 12 километра от Пазарджик и на три километра от Баткун - селище, чието възникване датира преди новата ера, когато по тези земи са управлявали древните гърци, каза Янка Варанева, библиотекар и секретар на читалище "Пантелеймон -1909" в селото.
Църквата на манастира е по своята същност еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със специфичен градеж на стените, облицована с бигор. Размерите й са дължина – 12 метра и ширина - шест метра До западната й фасада е долепена голяма камбанария, добавя още Варанева.
Манастирът бил свидетел на събитията от „Време разделно” през ХVІІ и ХVІІІ в. За първи път той бил опожарен и разрушен през 1657 година. Тогава баткунската св. обител влязла в числото на 33–те манастири, които заедно с 218  църкви между Костенец и Станимака (днешния Асеновград) били сринати до основи. След това манастирът бил възстановен, но било извършено второ нападение върху него през 1774 година от страна на кърджалиите, за което са запазени писмени сведения. За това време напомня едно старо клепало в двора на манастира и мраморната плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 година, сега вградена в стената на манастира. Въпреки трудните времена, през ХVІІІ в. тук отново била извършвана активна, духовно-просветна дейност, свидетелство за което е съществуващото към манастира килийно училище, разказва тя.
В църквата „Св. Димитър” в с. Паталеница била намерена мраморна плочка с гръцки надпис, според който се предполагало, че манастирът е възникнал през Средните векове и по – точно през ХІ-ХІІ в. Има едно становище, че светата обител е била построена върху основите на стар езически храм. При разкопки в района пък били намерени стари римски монети. В близост до манастира се намират и останките на древния град Баткунион, посочват в официалния сайт на Пловдивска света митрополия.
Във времето преди Освобождението, обителта давала подслон на много хайдушки войводи, сред които били Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други техни другари. Всички те винаги били посрещани гостоприемнo от тогавашния игумен на манастира – йеромонах Герасим. През 1872 г. когато Васил Левски правел обиколка из Пазарджишко, посетил манастира и основал революционен комитет с представители от някои близки села.
Иконостасът на храма е резбован и датира най-вероятно от 1809 г., което се разбира от датировката на една от иконостасните икони – храмовата икона на „Св. св. Петър и Павел”. Той представлява майсторски изпълнена възрожденска творба.
Днес светата обител е действаща и отворена за посетители. Манастирът е мъжки, към братството се числят Константийски епископ Яков, който е и игумен на манастира и йеромонах Йоаким. Храмовият празник е на 29 юни, когато се чества паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.