С полагане на венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев в града, който носи неговото име, бяха отбелязани 153 години от рождението на революционера. Цветя положиха кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, председателят на Общинския съвет Иван Геров, Неврокопският митрополит Серафим, представители на политическите партии, институции, детски градини и училища.
Церемонията бе открита с химна на Република България. „Отбелязваме 153-тата годишнина от рождението на патрона на нашия град – Гоце Делчев. Една изключителна личност. За него поетите пишат стихове, а народът ги превръща в песни, възхвалявайки неговия подвиг и оплаквайки неговата гибел. Писани и неписани спомени и легенди разказват за героичния му дух и безсмъртното му дело. Всеки от нас пази в сърцето си частица от него и силата му, за да ни напомня какви велики хора са се раждали в нашата родина“, каза в приветственото си слово Ани Герова, водещ на програмата.
Церемонията продължи с песента „Спомени за Гоце“ по текст на Юлия Баймакова и музика на Петър Карамфилов, в изпълнение на вокална група „Неврокоп“ към Народно читалище „Просвета 1865“, с ръководител Петър Карамфилов.
По-рано пред Дома на културата местните изпълнители представиха разнообразни музикални и танцови изпълнения. Честванията в Гоце Делчев продължават с концерт на Николина и Мария Чакърдъкови. Входът за събитието е свободен.
Георги Николов Делчев – Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. Той е деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, идеолог и организатор на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), информира отдел „Справочна“ на БТА. През 1894 г. заедно с Дамян Груев създават организационни комитети, укрепват съществуващите, събират средства за въоръжена борба за освобождението на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България (1878 г.) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878 г.). На Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.) участва в изработването на организационните принципи, устава и правилника на организацията. В края на 1896 г. заедно с Гьорче Петров е определен за задграничен представител на ВМОРО в София. След провала на революционната организация (1897 г.) създава, организира и ръководи четническия институт на ВМОРО в Княжество България (1898-1899 г.), като изгражда чети, които водят революционна пропаганда в селата, с цел да бъдат основни ядра на въоръжено въстание. Убит е през 1903 г. при с. Баница в сражение с турската войска, съобщава още отдел „Справочна“ на БТА.