Павлович е родена на 28 септември 1939 г. в гр. Казанлък. Тя учи в Българската държавна консерватория, специалност "дирижиране". В периода 1967 – 1984 г. тя създава и ръководи в Казанлък първата в България хорова школа, съставена от седем хорови формации - Детски хор „Искра“ и Камерен състав към този хор, Смесен хор „Петко Стайнов“ и Камерен състав към хора, Детски хор „Буратино“, Хор на момчетата и Юношески смесен хор.
От 1985 г. Петя Павлович работи като главен диригент на формация „Кантус” при Българската национална телевизия, главен диригент на хор „Морфова-Прокопова” при Националната библиотека „Св. Кирил и Методий”, диригент на хор „Темелко Ненков” в Перник и на смесен хор „Родна песен” в Хасково. От 1992 г. до 2000 г. Павлович работи отново в Казанлък, където подновява работата си с Детски хор „Искра” и Смесен хор „Петко Стайнов”, като едновременно с това основава в София и нов академичен хор „Св. Св. Кирил и Методий” при Софийския университет, който съществува от 1992 до 1997 г. През 2000 г. тя създава хоровата школа „Св. Параскева” при едноименния храм в столицата, която включва детски и младежки състав. След проблемите в Българската църква през 2004 г., съставите са приютени от Национална художествена академия в София, тъй като голяма част от хористите са студенти от Академията. Тази хорова школа Петя Павлович ръководи до края на живота си.
Хоровете й са гостували в различни страни, а Петя Павлович е носител на редица престижни звания и награди. Тя е участник и водещ на самостоятелни музикални предавания по програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” на Българското национално радио, член на международни журита в България и Полша, член на Управителния съвет на Българския хоров съюз от и артистичен секретар на Фондация „Петко Груев Стайнов” до края на живота си.
Паметната плоча ще бъде поставена във връзка с 85-та годишнина от рождението й. Според приетото предложение, тя ще бъде изградена с дарения.