С поднасяне на венци и цветя пред паметника на капитан Александър Бураго в Дондуковата градина в Пловдив бяха отбелязани 148 години от освобождението на града.
Всяка година на 16 януари се изправяме пред този паметник със спомена за онази незабравима зимна нощ на 1878 година, когато се решава съдбата на най-големия и цветущ български град по това време, каза в словото си д-р Стефан Шивачев – историк, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в Пловдив, автор на над 30 книги и изследовател на следосвобожденската ни история. Той припомни събитията отпреди 148 години, когато една срещу друга в Пловдивското поле са армията на генерал Гурко и последната боеспособна османска армия на Сюлейман паша. "Привечер на 15 януари щабът на генерала се намира на брега на река Марица на три километра западно от Пловдив и с тревога наблюдава пламъците, обхванали богатите къщи по Трихълмието. Много е видял петдесетгодишният генерал, но никога няма да забрави зверствата на сюлеймановите войски в Стара Загора и останалите тракийски градове. За да спаси Пловдив, той възлага почти невъзможна, опасна, но благородна мисия на младия капитан Александър Бураго - да проникне в града с бой и предотврати разграбването и опожаряването му от озверелите тълпи турски войници, черкези и башибозуци", разказа д-р Шивачев.
Той отбеляза, че 16 януари 1878 година поставя началото на забележителна промяна в града. „След петте века на застой, през които чуждата нам империя не е оставила нищо в културното наследство на хилядолетния Пловдив освен няколкото джамии, през следващите десетилетия историческото време забързва своя ход. Временното руско управление оценява уникалното значение на града и само за месеци е създадено общинско самоуправление, очертани са първите прави улици, създадено е сиропиталище за децата- сираци на загиналите герои от 1876 и 1877 година, първата в българските земи обществена градина, наречена „Дондукова“, започва търсенето на решения за водоснабдяването на града“, каза доц. Шивачев и допълни, че през следващите седем години като столица на Източна Румелия Пловдив събира елита на българската нация, построени са първите сгради на Мъжката и Девическата гимназия, на болницата и Областното събрание, първият храм в памет на руските освободители.
Всяка година на 16 януари ние си задаваме и поредица от въпроси, отговорите на някои от които и до днес не са еднозначни за разделеното ни гражданско общество, отбеляза историкът. „Докога обществото ни ще бъде разделено по един толкова важен въпрос от националната ни история. Докога едните ще защитават тезата за имперската завоевателна война, целяща превземането от Русия на Цариград и Дарданелите и мимоходом донесла свободата на българите. От другата страна ще противопоставят идеята за войната на православието, за освобождението на братята славяни на Балканите. Колко простичко е да приемем, че стратегическите цели на Русия съвпадат с въжделенията и надеждите на българския народ“, каза той.
По думите му е необходимо да погледнем написаното в европейските вестници още тогава за войната като част от многовековната епопея на борбата на християнска Европа със завоеванията на исляма на нашия континент. „Нека погледнем пожълтелите вече страници на българската историография с оценките за тази война. Нека се смирим и поднесените днес цветя бъдат израз на нашата признателност пред паметниците на загиналите, пред подвига на тези руски, белоруски, украински, финландски воини, донесли свободата на родната ни земя“, посочи доц. Шивачев, допълвайки, че това ще ни помогне и за вярната оценка на случващото се в нашата Европа в днешния ни ден.
В официалната церемония с полагане на венци и цветя участваха kметът на Община Пловдив Костадин Димитров, областният управител проф. д-р Христина Янчева, председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, командирът на „Съвместното командване на специалните операции“ бригаден генерал Божидар Бойков, директорът на областна дирекция на МВР-Пловдив старши комисар Станимир Калоферов, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители на политически и обществени организации, военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“ и граждани. Водещ на събитието беше актьорът Ивайло Христов.