В пресклуба на БТА в Сливен бе представена книгата "Истории, втъкани в котленски килими"

В пресклуба на БТА в Сливен днес бе представена книгата "Истории, втъкани в котленски килими" от Дора Куршумова. Тя е автор на още две книги, посветени на този занаят и неговите творения. В „Котленските килими – по-силни от времето” на близо 200 страници са представени автентични образци, живи срещи с килимарки, описани са модели, мотиви, композиции, както и процесите, свързани с тъкането, обучението на килимарките и др. В книгата със заглавие "Датираните котленски килими" са представени над сто старокотленски килима, които се отличават със своята датировка, оставена от килимарките върху ценните образци. 
"Тази книга, която е от 224 страници, е създадена от котленските истории, разказа Куршумова. Една трета от книгата е посветена на един модел килим, който украсява и корицата й. Той се нарича "Гробницата" и се смята, че една четвърт от него е карта на Котел преди пожара през 1894 г. Чрез схема, приложена в книгата, се опитвам да покажа обектите - църквите, домовете на котленските възрожденци и т.н. Опитах да разкажа историята на Котел от името на самия Котел. Всички килими в тези истории също разказват по нещо - за силата на билките, с които са багрени, за символите, които имат предпазваща функция, за обичаи, като лазаруването, сватбата, за това как килимът може да помогне на стара мома да се ожени, за цветните дворове на котленки, втъкани в килимите, които да красят домовете им през зимата и т.н.", каза Куршумова.
Според авторката котленският килим трябва да попадне в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тя заяви готовност да помогне на музея или читалището в Котел при обосновка на такова предложение.
Дора Куршумова анонсира и следващата си книга, която е свързана с историята на килимарството в Котел от 20-и век. "В Котел, според мен, е постигнато най-голямото разнообразие на килими в България с този специфичен начин на тъкане, коментира тя. Идеята е хората да разпознават тези килими, да се гордеят с тях, да им знаят историята и между нишките, които тъкачката е сплитала майсторски, да открият приказка, която прапрабаба им е оставила за тях и може да се види и в днешни дни, ако някой си постели този килим."