Родената в Хасково авторка е завършила Националната художествена академия- София със специалност „Художествен текстил“. Завръща се отново в България, след дългото си пребиваване в Норвегия, откъдето е съпругът й.
Днес тя е избрала за своя дом село Тънково, което се намира в община Стамболово. Преминаващите през населено място могат да срещнат табела с надпис „галерия“. Ако я последват, стигат именно до дома на Мария Николова. В селската си къща тя е отредила място, където всеки има възможност да се наслади на творчеството й. Авторката с радост помага и за първите щрихи на получили порив да изразят себе си на платното. Мария Николова мечтае да осъществи на село и колаборация с местната общинска управа и ръководството на училището в Стамболово и да учите децата безвъзмездно на рисуване под асмата на двора си в село Тънково. Повечето от картините, подредени във „Форум“, са вдъхновени именно от живописната природа, заобикаляща селото, където сега е домът й.
Израснала в градска среда, художничката разказва, че е открила очарованието на съзерцанието на природата във всички нейни измерения, допринасящи за духовното й израстване, едва когато заживява в Норвегия. Там със съпруга й се заселват на село.
„Идеята ми е да работя с местните деца в Стамболово, защото преди всичко е желанието ми да ги науча да наблюдават природата, да се свързват с нея. Когато наблюдаваш едно цвете например, като чели времето спира, защото то е толкова красиво. За мен един такъв миг ми дава възможност да остана сякаш сама на света с природната красота. Това усещане за безвремие може да ти го дадат само естествените природни картини“, споделя Мария Николова.
Според нея художниците трябва да следват естетиката, която е формирана в природата по естествен начин и да се стремят да я предават чрез картините си. „При хората на изкуството забелязвам, че някои могат да се задълбаят прекалено много в своя чувствен свят. Разбира се, типично е за всеки един творец, за всеки един човек, да размишлява над своите проблеми. Няма как да се изолираме от този сблъсък. Но, ако прекалено се отдадем на чувствата си, когато творим, можем да изпуснем възможността да предадем посланията си през филтъра на естетиката, и да го направим през този на депресивното си състояние. А това е важно, защото изкуството трябва да носи вяра и надежда“, допълва Мария Николова.