В Раднево и Стара Загора отбелязват 130 години от рождението на Гео Милев


С редица инициативи ще бъде отбелязана днешната 130-годишнина от рождението на поета и публицист Гео Милев. Пред паметника на твореца в родния град му град Раднево ще бъдат поднесени венци и цветя. Събитието е планирано за 11:30 ч., съобщават от местната администрация.
В експозиционната зала на къща музей “Гео Милев” в Стара Загора, където е живял поетът, ще се проведе литературна викторина за ученици, която ще започне в 17 ч. Инициативата е в партньорство с младите омбудсмани на Стара Загора, с дейното участие на Адриан Георгиев – единадесетокласник от Профилирана природо-математическа гимназия (ППМГ) “Гео Милев” в града, както и Община Стара Загора.
Програмата по случай 130 години от рождението на Гео Милев в къщата музей ще продължи на 28 януари, когато ще бъде изнесен рециталът „Спомен за нашия Гео“, подготвен от ученици и учители от ППМГ „Гео Милев“.
Събитията, обявени от къщата музей, включват и поетичния театрален спектакъл „Цветни приказки“ по текстове на  Леда Милева, дъщеря на Гео Милев. Подготвят го децата от театрална школа „Жест“ към Център за подкрепа за личностно развитие - Стара Загора, а режисьор на спектакъла е директорът на Драматичен театър „Гео Милев“ Светла Тодорова. Събитието е насрочено за 5 февруари, когато е и годишнината от рождението на Леда Милева.
Георги Милев Касабов (Гео Милев) е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. Раднево). Той е първия син е на учителите Милю и Анастасия Касабови. Когато е на 2 години семейството му се премества в Стара Загора, където бащата става книжар и издател, показва информация, подготвена от "Справочна" на Българската телеграфна агенция.
През септември 1900 г. Георги Касабов тръгва на училище в първо отделение, тъй като вече знае да чете, пише и рисува. През юни 1911 г. завършва Старозагорската мъжка гимназия. Същата година той се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския  университет „Св. Климент Охридски“. От 1912 г. продължава да следва литература във Философския факултет на Лайпцигския университет. Там той се запознава се с немски и европейски писатели-класици и с поети-модернисти. Посещава Лондон, където се среща с белгийския поет Емил Верхарен.
След завръщането си в България през 1915 г., Гео Милев участва в Първата световна война (1914-1918). При бомбардировка край Дойран е ранен в главата и загубва едното си око. В началото на 1918 г. заминава за Берлин, където до март 1919 г. е подложен на няколко операции. Там следи следвоенната експресионистична немска ли­тература, посещава театри и изложби, запознава се с немски писатели, сътрудничи на експресионистичните издания Die Aktion и Der Sturm.
Усвоявайки основните европейски езици и получавайки изключително богата обща, театрална и литературна култура, след завръщането си в България Милев поставя няколко пиеси в Стара Загора и в Народния театър „Иван Вазов“ в София – „Мъртвешки танц“ (1920), „Пер Гинт“ (1923), „Маса-човек“ (1923). Гео Милев пише статии, отнасящи се до театрални въпроси. В периода 1919 – 1922 г. той организира и редактира сп. „Везни“, което замисля като орган на българския модернизъм.
Успоредно с публицистиката, Гео Милев се занимава и с лично творчество. Съставя две стихосбирки – първата му поетична книга „Жестокият пръстен“ (1920)  и „Иконите спят“ (1922). Стихотворенията му са натоварени с културни реминисценции и асоциации, с абстрактна образност. Съставя няколко поетически антологии – „Антология на жълтата роза“ (1922), „Кръщение с огън и дух“ (1923), „Антология на червената роза“ (1940, посмъртно). Той превежда художествена литература от старогръцки, руски, френски, немски, английски език от автори като – Еврипид, Софокъл, Уилям Шекспир, Йохан Волфганг фон Гьоте, Джордж Байрон, Ъптън Синклер, Хенрик Ибсен, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Хайнрих Хайне, Пол Верлен, Емил Верхарен, Фридрих Ницше.
През януари 1924 г. започва да излиза сп. „Пламък“. В него Гео Милев печата статии, написани в духа на времето, в което живее. Творбите му са под надслов „Грозни прози“, към тях се включва и поемата „Ад“. В това издание излиза и емблематичната му поема „Септември“, посветена на Септемврийското въстание от 1923 г.
По повод отпечатването на поемата списанието е спряно от власт­та и Гео Милев е осъден по Закона за защита на държавата на затвор и глоба. На 14 май 1925 г. съдът заседава углавно дело 249/99. Подсъдимият Гео Милев произнася своята защитна реч, в която не се оправдава, а убедително се бори за правото на свободното творчество. Осъден е на 1 година затвор и 20 000 лв. глоба. Същия ден подава молба за отмяна на определението на съда да бъде взет под стража, тъй като е представил определената по-рано гаранция.
На 15 май 1925 г. рано сутринта агент от Обществената безопасност го отвежда от дома му. След една година е обявен за безследно изчезнал. В обща яма на Илиянския форт останките на поета са намерени на 24 януари 1954 г. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия.
През 1952 г. къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей. Името на поета носят квартал и улица в София.