Регионалният исторически музей – Враца отбеляза днес 100-годишнината от рождението на един от най-значимите врачански археолози и краеведи – Богдан Николов. Животът и работата на Николов бяха представени от директора на музея Георги Ганецовски, а събитието бе последното от програмата на тазгодишните зимни четения.
По думите на Ганецовски още като учител Николов се занимава с археология и създава над 60 училищни музейни сбирки. От 1960 г. постъпва на работа във Врачанския исторически музей и започва задълбочено да се занимава с археология.
Николов е откривател на едни от най-ценните артефакти, намирани по нашите земи. При една от експедициите си през 1963 г. открива прочутата керамична плочка от Градешница с протописмени знаци. През 1965 г. започва спасителни разкопки на Могиланската могила, разкрита при строежа на жилищен блок. Разкопките продължават и през следващата година, в резултат на което са открити прочутият златен венец на тракийска принцеса, сребърен наколенник с позлата с изображение на Великата богиня майка, който е без аналог в света, както и други златни предмети и керамика. Предполага се, че находките са принадлежали на тракийски владетел.
Георги Ганецовски показа документи, доказващи, че обектът не е бил проучен изцяло и че решението на тогавашното държавно и местно ръководство е било проучванията да продължат, а хората, които са искали да построят на мястото жилищен блок, да бъдат обезщетени, като сградата бъде издигната на друго място. Защо това не се е случило, на този етап остава загадка, заяви Ганецовски.
През януари 1986 г. Богдан Николов участва и в разкопките, довели до откриването на втората част на Рогозенското златно съкровище. Открити са 165 красиво изработени съда, определени тогава като „находката на века“, разказа директорът на музея. Благодарение на научната си дейност Николов става старши научен сътрудник II степен. До края на живота си публикува над 100 научни труда и около 500 научнопопулярни статии в български и чуждестранни издания, както и две книги, допълни Ганецовски.
За Богдан Николов и неговото дарение от книги на Регионалната библиотека „Христо Ботев“ – Враца разказаха експертите Калина Тодорова и Милена Николова. През 1995 г. той дарява на библиотеката общо 100 документа от личната си библиотека. От тях 67 са книги, а останалите – статии (негови и в съавторство), както и луксозни български и чуждестранни албуми, посветени на тракийските съкровища. През 2003 г. съпругата му дарява на Държавен архив – Враца целия му архив.
Всички тези документи са дигитализирани и качени в дигиталния архив на библиотеката „Карта на времето“ и са достъпни за потребители от целия свят, подчертаха експертите от Регионалната библиотека „Христо Ботев“.
На събитието присъстваха историци, музейни работници и общественици, сред които и дъщерята на Богдан Николов – Елена Николова.