Изложбата „Домът, който носим в себе си. 10.05.1984“ ще бъде открита утре в зала „Лубор Байер“ в Стара Загора. Това съобщават в официалната си страница от Художествената галерия в Казанлък, които са съорганизатори на експозицията, съвместно с Художествена галерия – Стара Загора и представителството на Съюза на българските художници (СБХ) в Града на липите. Тя е посветена на 40-годишнината от откриването на старозагорския Дом на художника и на 125-ата годишнина от рождението на именития казанлъшки художник Дечко Узунов.
Домът на художника е открит с три изложби - „Акварел“ на Дечко Узунов, „Малка пластика“ на Валентин Старчев и „Колективна експозиция“ на СБХ – Стара Загора, а изявата на Дечко Узунов и празнината от липсващия Дом на художника днес сякаш ни подканват към общия им разказ. През 1976 г. е открит дом „Литературна Стара Загора“, който служи за творческо-битова база на писателите в града, а, вдъхновени от своите колеги, през 1978 г. художниците в града получават Бухчевата къща и се заемат с организацията по възстановяването й. Активно участие взима цялата група на художниците.
Домът на художника е открит официално на 10 май 1984 г. от председателя на СБХ Светлин Русев, направени са и първите дарения за фонда – пластика от Валентин Старчев, акварел от Дечко Узунов и картина на Янаки Кавръков, творчески секретар на СБХ – група Хасково. Домът на художника просъществува по-малко от десетилетие, но е незаличимо явление в паметта на старозагорските художници, посочват организаторите на изложбата.
По време на дискусия с чия изложба да се открие бъдещият музей се предлага да се поканят „известни земляци на високо равнище“. Това връщане на „земляка“ в родния му край, близко до дома е в директна връзка с мислите на Дечко Узунов от същия период и акварелната изложба от Дома на художника. „Аз в последните си работи, които могат и на пръв поглед да изглеждат като живописни абстракции и в които вкарвам понякога на едно място няколко свята, без да си противоречат, се връщам към детските си сънища“, казва именитият творец. Завръщането към детството безусловно е и завръщане към дома: „Все същото дете от Казанлък, което слиза по дървените стълби с огледало в ръце. Краката му са на земята, а очите в огледалото, през което гледа в облаците. Като дете вземах малкото огледалце, поставях го хоризонтално под очите си и тръгвах по небето, по облаците, качвах се по стъпалата, но чувствах твърдостта на земята и непостижимата мекота на небето. Това усещане не ме изостави и сега, когато съм вече на 80 години“, казва още майсторът на българската живопис.
Куратор на изложбата „Домът, който носим в себе си. 10.05.1984“ е д-р Милен Алагенски. Представените произведения и фотографии са от колекцията на Художествена галерия – Стара Загора, постъпили от самостоятелната изложба на Дечко Узунов в Дома на художника през 1984 г. В хода на изследването по темата на експозицията е използван архивът на Дома на художника, който се съхранява в Държавния архив в града.
БТА припомня, че през февруари в Казанлък беше отрита първата от множество изложби, посветена на 125-ата годишнина от рождението на Дечко Узунов, озаглавена “Голямото надлъгване – към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал”. На събитието присъстваха представители на местната администрация и на културни институти, дейци на изкуството, общественици. Изложбата откриха директорът на казанлъшката галерия д-р Пламен Петров, който е и куратор на проекта, и директорът на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева.