В залата трезор Панагюрското златно съкровище грее с друга отразена светлина, смята директорът на Историческия музей доц. д-р Атанас Шопов

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище за поредна година се завърна в Панагюрище и ще може да бъде видяно в специално изградената за него зала трезор в Историческия музей в средногорския град до 10 септември, каза директорът на културната институция доц. д-р Атанас Шопов.
Съкровището е открито на 8 декември 1949 година от братята  Павел, Михаил и Петко Дейкови в местността Мерул, на около 2 километра от Панагюрище. Смята се, че сервизът е от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил използван за религиозни церемонии. Състои се от девет златни предмета – фиала, амфора и седем ритона. Върху тях са изобразени древногръцки богове и герои, амазонски и крилати сфинксове, а върху фиалата са инкрустирани африкански глави.
Тази година се навършват 75 години от „второто раждане“ на съкровището и в началото на декември Община Панагюрище планира поредица от събития, посветени на годишнината.
В интервю за БТА директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов посочи, че завръщането на такъв световен шедьовър на мястото, където е открито, винаги се посреща с трепет и вълнение от всички. „Ако трябва да се изразя метафорично, след второто си раждане и вече 75-години по-късно, както когато едно дете израства, то странства, образова се, популяризира се и се представя, така и съкровището като една рожба от землищата на панагюрския край странства в националните музеи и в музеите по света, но се завръща всяка година“, коментира доц. Шопов. Той припомни, че възможността реликвите да се представят и в Панагюрище е станала факт през 2012 година благодарение на спомоществувателството на покойния проф. д-р Лъчезар Цоцорков като културен меценат и минната компания „Асарел – Медет“, която той ръководи дълги години.
„Този трезор беше открит на 16 април 2012 г., на Великден, и  за нас всяко негово завръщане е един Великден, добави директорът на музея.  Той обясни, че експонирането на деветте съда е много интересно – витрините са хоризонтални и във всяка „грее" по един съд, а в центъра е амфората. По думите му подреждането носи в себе си „сакрално" усещане. „Ако човек погледне и остане сам с мислите си в тази приглушена светлина, има чувството, че съкровището е скачено, съдовете се скрепяват и обгръщат  в този овал", каза още доц. Шопов. Според него посетителите могат да му се любуват в реална обстановка на 360 градуса, сякаш е в 3D измерение. 
Камъкът си тежи и на мястото и в тази уникална зала трезор, мога да споделя,  че то грее с друга отразена светлина, подчерта Шопов. Той отбеляза също, че залата няма аналог в Югоизточна Европа.
Директорът на музея в средногорския град говори и за братята, на които съкровището се е разкрило от недрата на земята.
„Те са много светли личности, а с действията си ни оставят завет. Ние трябва да се гордеем с тяхната душевност, чистота и помисли, изтъкна доц. Атанас Шопов. Той припомни, че след като откриват уникалната находка, споделят, че тя е на България и българската държава и я предават на тогавашния околийски началник в Панагюрище.  В тази връзка Шопов цитира думите на Павел Дейков от 1984 г., когато се отбелязват 35 години от откриването на съкровището: „Утрешните поколения, като ни споменуват,  да се държат здраво о майката земя, защото тя крие още много безценни съкровища, тя ни е като майка… тя ни храни, тя ни пои, тя ни облича, тя ни пази като деца. Ей това пожелавам от сърце и душа“.  "Земята крие още много тайнства, тя чака своите откриватели  и дано има хора като братя Дейкови, да го открият и да го завещаят на българите. Да не забравяме, че майката земя ни обединява и трябва да се радваме на плодовете, които ни разкрива и ние го виждаме. Много философски смисъл има в неговото послание", коментира историкът.
Той сподели и любопитен факт, а именно че и тримата братя имат дъщери с име Златка и според него „някак си съдбата ги орисва да открият съкровището“. По думите му цифрата три се сакрализира около това съкровище, тъй като в семейството на проф. Цоцорков също са трима братя. "Тази цифра е много почитана при траките и това може да е част от духовното измерение на ювелирните артефакти", добави доц. Шопов.
Директорът на историческия музей обърна внимание върху партньорството между културни институции, местна администрация и месен бизнес.
 По думите му Панагюрище е силно индустриализиран център, а партньорството с бизнеса допринася за развитието на града като туристическа дестинация, като основен център в него е залата трезор на съкровището. Но освен него Историческият музей управлява още осем недвижими културни ценности,17 големи сгради, 12 големи експозиции, пет от които са недвижими културни ценности с национално значение.  Доц. Атанас Шопов разказа, че една от къщите с национално значение е реставрирана изцяло с меценатството на фондацията на името на проф Цоцорков. Там е изложена тематичната експозиция "Дарение Иван Деянов"  „Това е дарителство с цел да бъде представено определено дарение и нещо, с което, по думите на Шопов, Панагюрище може да се гордее. Експозицията съдържа много сребро и злато, а голяма част от него е дело на местната златарска школа.
 "Панагюрище е пример за публично-частно партньорство между културна институция, община и местен бизнес. Това задължително дава тласък на развитието на културата, духовността, икономиката и създава условия за различни видове туризъм, включено и научен", посочи в заключение директорът на Историческия музей.