Време е българската държава да върне религиозното образование на подобаващото му място в българското училище, каза патриарх Даниил

В последните десетилетия и към настоящия момент Българската православна църква (БПЦ) е институцията с най-високо обществено доверие в съвременното българско общество. През всички епохи и превратности на времето православната ни църква винаги е била надежден, духовен ориентир и стожер за народа и държавата ни. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил на дискусия, посветена на изучаването на добродетели и религии в българските училища.    
Източното православие е традиционно вероизповедание, според Конституцията на Република България, и ето защо БПЦ е част от конституционалната идентичност на България, каза патриархът.
"Считаме, че българската държава има моралното и всяко задължение да образова децата на своите граждани в неподправените знания и принципи на православното изповедание и духовност, които са дали толкова много на народа и държавата ни. Време е българската държава да върне православното, религиозното образование на подобаващото му място в българското училище, като се отчитат възгледите и се даде възможност на родители от други вероизповедания, или неизповядващи религия, да изберат за децата си профила на този предмет, съответстващ на ценностната им система", заяви патриарх Даниил. 
Той благодари на правителството, на Министерството на образованието и науката (МОН), и лично на министър Красимир Вълчев за добрата воля и решимостта за въвеждане на предмета с работно наименование "Добродетели и религия" в задължителната програма на българското училище. Такова бе желанието и молбата на Светия синод към всички правителства от началото на прехода до днес, припомни българският патриарх. 
От времето на покръстването на българския народ при свети цар Борис през 865 г. и особено след идването в страната на учениците на Кирил и Методий през 886 г., общообразователната и духовната просвета в българското училище са неразривно свързани през цялото историческо развитие на народа ни до средата на миналия век - до установяването на атеистичния режим в България, каза патриарх Даниил.
По думите му, смело можем да кажем, че образователните институции в българската държава, в лицето на първите просветни и книжовни школи - Преславската и Охридската, са плод на държавническата политика на българските владетели за духовната просвета на българския народ и присъщата на църквата просветна мисия. Те са плод на общите усилия на държавата и на църковните институции, за благосъстоянието на българската държава и народ, каза българският патриарх. Той припомни също за дейността на български светци и манастири през годините. 
В периода на петвековно османско владичество, когато българската държава е заличена, ограмотяването, просветата и запазването на самосъзнанието на народа, особено до началото на 19-и век, се поддържат и осъществяват почти изцяло и благодарение на дейността на служителите на църквата - на българските будни свещенослужители и монаси, каза патриарх Даниил. 
Той припомни, че духовници са първите дейци на българското Възраждане - монахът св. Паисий Хилендарски повежда борбата срещу обезличаването на самосъзнанието на народа ни и попадането му под чуждо духовно робство. Духовници и монаси са сред изтъкнатите просветни дейци през Възраждането. Духовници са и основната движеща сила в борбата за възстановяването на църковната независимост на Българската православна църква - в лицето на Българската екзархия, припомни българският патриарх и Софийски митрополит. Той говори и за дейността на други изтъкнати български духовници през годините.
Българската православна църква е основна движеща сила за спасяването на българските евреи, което е ярко свидетелство за нейната роля - за опазване на обществената съвест и за отстояването на достойни, обществени и значими позиции, заяви патриархът и акцентира на ролята на БПЦ по време на атеистичния режим.
На форума се обсъждат различните гледни точки по темата. На него присъстват министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, ректори, университетски преподаватели, учители, родители и други. Сред поканените са и представители на гражданския сектор - неправителствени организации и други.