Връзката между медиите и знанието е съществена за развитието на съвременните общества в 21. век, каза във Вършец проф. Веселина Вълканова – декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Тя участва в третия панел „Българите в света на 21-ви век и медиите“ на 20-ата Световна среща на българските медии, която се състои във Вършец.
По думите ѝ темата на днешния панел има няколко акцента. Първият е около връзката медии и знание. „Има една книга на Стив Фулър, британски социолог -„Медиите и силата на знанието“. В нея той развива тезата, че достъпът, контролът върху медиите в различни етапи от цивилизационното развитие на хората, от грамотността до дигиталната епоха, всъщност са ключови за оформянето на хода на знанието“, посочи проф. Вълканова.
Тя добави, че от това може да се извлече и друга теза - че медиите влияят съществено върху цивилизационното развитие. Те имат широкообхватни последици върху цялото човешко битие и съзнание.
„Неслучайно журналистиката бива дефинирана като източник на власт. Журналистиката е източник на власт, не защото е записано в закон и не само защото формира обществено мнение, насочва процеси, и формира дневния ред на обществото, а защото влияе върху цивилизационното развитие, върху хода на знанието на човечеството. Това е, според мен, е ключовото“, заяви проф. Вълканова.
Според нея на връзката между медиите и знанието може да се гледа двупосочно. От една страна, качественото медийно съдържание не е само източник на знание. То е резултат на сериозно натрупано знание. „Затова трябва да гледаме тази връзка, както навътре, така и навън. Навътре добре подготвеният журналист предлага качествено медийно съдържание. От друга страна, медиите са проводник на едно знание и са отговор на изходен стремеж на човечеството към знание“, коментира деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Тя смята, че журналистиката отговаря и на тези два стремежа. Деканът припомни мисълта на Макс Вебер, според която: „Да създадеш наистина добър журналистически продукт е поне толкова интелектуално изискващо, колкото постиженията на всеки учен“. „За да упражняваш професията на нивото да бъдеш властта, отговорността, мисията, с които си натоварен, трябва много да знаеш. И това знание е това, което се стремим ние да предадем на нашите студенти като академична институция в рамките на Софийския университет“, каза още професорът.
По думите ѝ просветената комуникация, етиката на комуникация са много важни парадигми за 21. век.
Проф. Вълканова сподели, че се връща от Чикаго, където се е срещнала с българи, сред които и журналисти. „Впечатление ни направи формирана от група млади хора Асоциация на българските професионалисти в Чикаго, която съществува от пет години. На практика предлага динамична платформа и жива организация, жива структура, която цели да предлага менторство, стипендии, да насочва личностното и професионалното развитие на българите в цяла Северна Америка. Общностите зад граница не просто отдават труд, енергия, време, пари, но се борят да съхранят българския дух, традиции, език, културно наследство зад граница и това е много ценно“, добави тя.
Вълканова каза още, че не може да коментираме състоянието на медии и свободата на печата само около Световния ден на свободата на пресата – 3 май, и когато излизат докладите на „Репортери без граници“ и на Института “Reuters“. „И в двата документа се споменава, че гилдията, практикуващите професията, споделят на практика несигурност на първо място, и на второ загриженост за това какво предстои“, коментира проф. Веселина Вълканова.
Модератор на днешния панел е Васил Христов – президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти във Великобритания. По думите му сме свидетели на значими трансформация в съвремието ни. Това е радикална промяна във взаимоотношението между обществото и медиите и то как българите се представят и се виждат в медийното пространство през последните десетилетия, смята той.
По думите му преходът от 20. към 21. век е донесъл революционна промяна в образа на българина - от безликия съветски човек до многоликата личност на демократичното общество, от стереотипа на балканския, другия, който сме склонни да гледаме малко под вежди, до търсенето на автентична национална идентичност. „В тази драматична еволюция от епохата, когато българинът в медиите беше предимно обект на пропаганда, сега сме в друга крайност, в която българинът е субект на абсолютната свобода да изразява себе си в социалните канали и да е генератор на новините, да е този, който създава новините“, каза още Христов.
БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г. със съдействието на А1, „Аурубис България“, „БИ ДЖИ АР ГРУП“ ООД, ГЕОТЕХМИН ООД, „Главболгарстрой холдинг“ АД, „Логистични системи“ ООД, Национален дарителски фонд „13 века България“, Opel (Ес Еф Ей Аутомотив ЕООД - официален вносител на марката Opel в България), „Пощенска банка“, „Пъчков“ ООД, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София.