Вторият ден от Международната научна конференция “130 години НХА. Традиция и съвременност” в Културен център "Морско казино" в Бургас започна с доклади на няколко чуждестранни гости. Форумът, организиран от висшето училище от 27 до 29 май в града домакин на филиала на НХА, е част от мащабните инициативи по повод юбилейната за Академията 2026 година. В първата научна сесия, модерирана от доц. д-р Генади Гатев, свой доклад представи проф. Алберто Дамбруозо от Академията за изящни изкуства във Фрозиноне, Италия. Историкът на изкуството и професор по история на съвременното изкуство, както и независим критик и куратор на съвременно изкуство, е базиран в Рим от над двадесет години. В Бургас той представи свое проучване на тема „Италианският футуризъм говори и на български език с приноса на художника Николай Дюлгеров“. „От създател до медиатор“ бе озаглавена лекцията на втория в програмата за деня, роденият през 1952 г. в Швейцария Джордж Лукс. Повече от десетилетие Лукс работи като художествен критик и културен журналист за национални и международни вестници и списания, а освен това е автор и съавтор е на няколко публикации, каталози за изложби и монографии за художници. През последните три десетилетия курира множество национални и международни изложби, като през 2011 г. е комисар и куратор на българския павилион на 54-тото Венецианско биенале, представяйки художниците Греди Асса, Хубен Черкелов и Павел Койчев. Доц. Сагита Мирям Сунара от Художествената академия към Университета в Сплит, Хърватия, представи доклад на тема „От чиракуване до академично обучение, формализиране и институализиране на образованието за реставратори през първата половина на ХХ век“. Като специалист в областта на историята на консервацията и реставрацията, превантивната консервация, документацията, кавалетната живопис и полихромната дървесина, проф. Сунара е автор на множество научни публикации, съредактор е на международни издания и има активен принос в изследванията, преподаването и професионалното сътрудничество в областта на консервацията и реставрацията.Свой доклад на тема „Между традицията и инерцията: художественото образование и границите на съвременната пркатика в постсоциалистически контекст" представи и д-р Ана Франговска от Института по изкуствознание и археология към Философския факултет и Националната галерия на Република Северна Македония. В оставащата част от програмата за деня доц. д-р Стефан Белишки, доц. д-р Силвия Варадинова и гл. ас. д-р Екатерина Стоянова-Джамбазова от НХА ще представят свой научен труд за „Най-старата театрална завеса в България. Технологично проучване“. След тях доц. д-р Сузана Николова ще запознае аудиторията с творчеството на Александър Денков по повод 100 години от рождението на художника. Проф. д. изк. Петер Цанев от НХА ще говори за „История и развитие на психологията на изкуството като академична дисциплина и институционална структура във висшето образование в България“. Темата, по която ще говори доц. д-р Генади Гатев, е „От артефакт към преживяване: трансформации на визуалния опит в контекста на „края на историята на изкуството“, а за финал гл. ас. д-р Найден Прахов от Центъра за подводна археология ще представи историята на института от „База за морски проучвания“ до „Институт за подводно наследство“.