Заводите "Тодор Кацаров" и "Стоян Едрев" вече не работят, но остават емблематични за Ловеч, каза Ганчо Ганев от Историческия музей

През 2025 година се навършват 65 години от появата на два ловешки завода с емблематично за времето си производство, съобщи за БТА Ганчо Ганев, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей – Ловеч. Той разказа, че в началото на 1960 година от Околийския промкомбинат в града като самостоятелни промишлени предприятия се отделят завод „Тодор Кацаров” и завод за бебешки и детски дрехи „Стоян Едрев”. 
Завод „Тодор Кацаров” е ловешката гордост в дървообработването, посочи Ганев. По думите му в икономическото развитие на Ловеч и региона на дървообработващата промишленост се пада немалък дял. Той обясни, че началото на този бранш поставя дърводелската кооперация „Братски труд”, създадена през 1937 г. Мястото ѝ е близо до Покрития мост, където днес се намира голям хотел. 
„След проведената през 1947 г. в България национализация започва окрупняване на предприятията. Производството на мебели, с които е известен районът, се групира в по-солидни предприятия с възможност за мащабно производство за нуждите не само за страната, но и за експорт. През 1951 г. оформеният вече дървообработващ цех се влива в състава на Околийския промкомбинат – Ловеч. Увеличаването на служителите и работниците в цеха, както и на видовете производство водят до нуждата от нови сгради с по-добри условия на труд. С тази цел цехът се измества на нова площадка – на Табашкото поле, в бившите табахни на братя Христемови. Главно с бригадирски труд, преодолявайки много трудности, работниците изграждат няколко двуетажни помещения”, разказа историкът. 
По думите му разрастването на производството на мебели и голямото им търсене на българския пазар водят до решението цехът да се обособи като отделно самостоятелно предприятие. Така с разпореждане на Министерския съвет от 1960 г. цехът прераства в завод „Тодор Кацаров”, като негов пръв директор е Йордан Гетов. За нуждите на завода в Северната индустриална зона на града се строи нова сграда, като към края на 1971 г. основните помещения са готови да приемат първите машини и съоръжения.
На 1 май 1972 г. заводът е преместен в новата сграда, където има и ново оборудване – сушилни от Германската демократична република (ГДР) и Полша, лакозаливната машина е доставена от Италия, а шлайфмашините – от тогавашната Федерална република Германия (ФРГ), посочи Ганчо Ганев. Той допълни, че заводът има цехове и в околните села - в с. Крушуна се произвеждат библиотеки и табуретки, в с. Смочан – дюшеци, в с. Микре – дограма, и в с. Лешница – полувиенски столове. Към завода са изградени парова централа и сушилни, както и навеси за складиране на материалите, построени са работнически стол и детска градина.
Ганчо Ганев разказа и за началото на завода за бебешки и детски дрехи „Стоян Едрев”. По думите му началото е трудно - оборудването е със стари шевни машини – ръчни и крачни, работи се в стари неремонтирани помещения, а произведената продукция е предимно за вътрешния пазар. Постепенно оборудването се обновява – през 1965 г. се купуват първите вносни автоматични плетачни машини „Диамант”. Построява се и нова сграда в източната производствена зона на града.„През 1966 г. с Постановление №61 на Министерския съвет предприятието е специализирано в производството на детски и бебешки вълнен трикотаж. В условията на съществуващия тогава дефицит това го прави известно в цяла България. През 1977 г. оборудването е допълнено със 100 автоматизирани машини, което води до напълно конкурентно производство. Поради голямото търсене на пазара в предприятието през 1981 г. се внася нова високоефективна електронна техника – линия за производство на 2000 бр. бебешки трикотаж”, допълни историкът.
Завод „Стоян Едрев” е имал цехове в три села в региона: в с. Владиня – плетачен цех, създаден през 1969 г., в с. Бежаново – цех за конфекциониране (1975 г.), и в с. Български извор – цех за бобиниране, плетене и конфекциониране (1975 г.).
Тези две предприятия съществуват до 1989 г., когато с решение на Министерския съвет завод „Тодор Кацаров” става „Емос” АД, а завод „Стоян Едрев” се преименува на фирма „Нора”, завърши Ганчо Ганев. 
Проверка на БТА в Търговския регистър показа, че седалището на „Емос” е в с. Гинци, община Годеч, област София, а последният публикуван годишен финансов отчет е обявен на 28 юни 2024 г. и е към края на 2021 г. В годишния доклад за дейността се посочва, че през 2021 г. основните производствени работници са нула. Последният годишен финансов отчет на „Нора” АД е обявен на 29 юли 2024 г. и е за 2022 г. 
От отдел „Статистически изследвания” – Ловеч, съобщиха за БТА, че по последни обобщени данни – за 2023 г., в община Ловеч в икономическа дейност „Производство на мебели; производство, некласифицирано другаде; ремонт и инсталиране на машини и оборудване” функционират 59 фирми с 367 заети в тях, а в дейност „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм” - 33 предприятия с 444 работещи.